— В Шабла? Къде в Шабла?
— Резиденцията, на брега на резервата, курвенски сине.
Това беше достатъчно. Вълкът подаде магнума на брат си, обърна се и тръгна по стълбата. Бесният изстреля още пет куршума и го последва.
Миндир не лъжеше. Оставиха колите на километър от резиденцията, разпределиха обхода и тръгнаха. Бяха тридесетина мъже елитни цигулари, всеки един от тях годен да бъде концертмайстор в кой да е престъпен синдикат по света. Заобиколиха вилата от три страни, четвъртата беше самото езеро-резерват. Нямаше охрана, дори най-елементарната, дори куче. Когато се увери, че хората му са заели позиции, Вълкът взе мегафона и извика:
— Степанчик, аз съм, Нерон. Оградени сте отвсякъде! Нямаш шанс, Степанчик! Обади се!
След десетина секунди афганецът се обади наистина.
— Чао, Нерон! Много е късно! Не приемаме гости! Дори скъпи гости като теб не приемаме, Нерон!
Вълкът изстреля един автоматичен откос по вилата и изкрещя:
— Ще те запаля, руска свиня! Ще те направя на въглен, и теб, и Манджурците ти.
После чу смеха на Степанчик, шум от запален двигател и отново гласа му.
— Простак си ти, Нерон! Цървул, както се изразявате вие! Сбогом, Нерон, следващия път ще те посрещна с черен хайвер и шампанско…
Шумът на двигателя се усили.
— Бягат, мамка им да еба! — изкрещя някой откъм брега на езерото и всички като един се втурнаха към къщата.
Това, което видя Вълкът, приличаше на научнофантастичен филм. През езерото се носеше някакъв апарат, минаваше от един коридор с камъни в друг, после тръгна по сушата. Беше безсмислено да стрелят, руснаците бяха много далече. Апаратът, който се оказа всъдеход на въздушна възглавница бързо се отдалечаваше по плажа. На разстояние повече от километър спря и внезапно избухна. Побягнаха към пожара като глутница след елен, но не бяха минали и половината разстояние, когато видяха мощна моторна лодка да реже вълните и да изчезва в открито море. „Този път ни прецакаха с техника!“ — унило помисли Вълкът, подхвърли калашника си на Слънцето и бавно повлече крака през пясъка. Във вилата завариха три уплашени до смърт проститутки. Слаба утеха за пътя, който биха до тук.
Вълкът разположи засади от Златни пясъци до порт Варна, но до десет сутринта никой не се появи. Или бяха слезнали някъде около Балчик, или бяха отпрашили към Бургас. Обади се на Маймуняка да си отваря очите и би „отбой“. Беше десет часа, когато се събраха в хотел „Палас“ на св. Константин. Напълниха ресторанта уморени, настръхнали. Обади се Маймуняка. И при него никой не се беше появил.
— Майната им, този път ни прекараха! Но ще излязат… Не са делфини да живеят в морето!
Степанчик и Манджурците бяха излезли отдавна, само че в Румъния, на порта в Констанца. Бяха си поръчали хем енд егс, портокалов сок, кутии леден Туборг и закусваха на маркизата на хотел „Виктория“.
— Как ще се върнем? — попита Едуард Манджурян.
— Има два начина и двата на принципа на дузпата.
— Не те разбирам?
— Степанчик се усмихна кисело.
— Ще ни чакат да се върнем, нали?
— Вече ни чакат… гари, летища, портове…
— А къде според Нерон е най-малко вероятно да се появим?
Този път Манджурян разбра.
— В Шабла?
— Точно така… Това е принципът на дузпата. Когато вратарят е един и изпълнителят същия, той никога не се хвърля два пъти в един ъгъл!
— А ако знае? — обади се Мандзурски.
— Какво ако знае?
— Принципът на дузпата. Нерон не е за подценяване.
Мълчаха дълго, после Степанчик стана.
— Отивам да спя! Ще мислим довечера.
В апартамента на Нерон се бяха събрали Жорж, Козела и той самия, Слънцето осъществяваше рум сървиса и бдеше за охраната. Пиеха уиски на последния етаж на хотел „Палас“ и гледаха долу гъмжащия като мравуняк плаж.
— В Румъния са — обади се Козелът.
— Сигурен ли си? — Жорж видимо се напиваше.
— Не. Просто мисля аз какво щях да направя на тяхно място.
— Ще се върнат. — Жорж си доля чашата без да обръща внимание на тежкия поглед на брат си.
— Ще се върнат, разбира се — Козела гледаше да не дразни младия, изключително див брат. — Въпросът е къде?
— Ти как би влязъл в страната, ако си наистина в Румъния?
— Има много начини, легални и нелегални. Сухопътната ни граница е по-разградена от морската…
Вълкът вдигна ръка.
— Чакай! Ти, Козел, на мястото на Степанчик къде би влязъл в България?
Баретата мисли дълго.
— Откровено казано не знам. А ти?
— Там където е най-малко вероятно да ги чакаме. В Шабла!
Тодор Беров почуКа и открехна вратата. Дебелият спеше на бюрото си.