Оливия наметна червеното кимоно, което купи на Малдивите и излезе от банята. Легна гола на канапето в хола на вилата и през отворената врата се загледа в градината. Може би единственото нещо, което й радваше погледа.
После чу гласовете на охраната и почувства нервна тръпка. Жорж го нямаше. Щеше да се върне след два дни.
— Заминавам — беше казал той. — Искаш ли да дойдеш с мен?
— Къде?
— На турската граница. Правим складови халета. Трябва да подпиша договора с общината.
— Какво има там… на границата?
— Складове — примирително усмихнат каза той.
— Ще остана тук.
Ако беше отишла сега, сигурно щяха да се чукат в някой хотел. Но и това беше почнало да й писва. Жорж я яздеше като кобила. Вдигаше й краката и блъскаше, като че ли му е за последно. Оливия обаче беше перверзна и обичаше разнообразието. Механичното триене на чукането не винаги я задоволяваше и напоследък често започна да имитира оргазъм. Обичаше орална, анална любов, разнообразието на позите. Обичаше да говори мръсотии по време на акта, да й говорят грубости, да я наричат курва, развратница. Жорж беше свещената скука, слагаше й го, хващаше я за гърдите, завираше езика си в устата й и започваше да ебе мощно, спортно, до протриване. Или трябваше да го привикне към перверзиите на леглото, или все по-често щеше да се налага да му отказва.
Стана и погледна през пердето на верандата. Охраната се беше сменила и този, който пазеше входа, пиеше кафе от пластмасова чаша и четеше някакъв вестник. Гола, наметната с кимоното Оливия обиколи всички стаи на вилата. Вътре нямаше охрана, в двора само онзи с кафето, и осем души в четири коли зад оградата, разпределени по ъглите.
Само при мисълта, че е сама с мъж и вулвата й плувна в сокове. В еротиката се криеха много тънки детайли и не непременно ебането беше най-същественото в нея. Веднъж на един делови обяд в Москва, в разгара на лятото, мъжът й покани трима италианци. Когато сервираше кафето, единия от тях плъзна ръка отзад по бедрото й, отмести слипа й и вкара два пръста във влагалището й. Тази близост продължи не повече от три секунди, но Оливия експлодира, изпразни се още докато пръстите му бяха в нея и още три пъти докато се добере до банята. Беше спала с много мъже, всякакви и като цвят, и като нация. Вече десет години водеше полов живот и отдавна беше загубила представа за бройката им, но двата пръста на онзи италианец нямаше да забрави никога.
Оливия облече кимоното, върза колана и излезе на площадката пред стълбата.
— Ей, ти — провикна се тя. — Как се казваш?
Охраната скочи на крака.
— Борис, госпожо.
— СКучая. Ела вътре да ми правиш компания.
Оливия влезе, излегна се на канапето и качи босите си крака на масата. Момчето, че е двадесетина годишен беше видяла отдавна, застана на вратата, но не прекрачи прага.
— Забранено ни е да влизаме във вилата, госпожо?
— А аз ти забранявам да стърчиш там! Веднага ела тук! — Борис се подчини неохотно. — Седни! — Седна. — Ще пиеш ли нещо?
— На работа съм.
— Работа, глупости. Там на ролковата маса има уиски! Избери някакво по твой вкус, налей две чаши, сложи лед и ела тука!
Борис беше млад тъпак, як като бик с къс врат и къси крака, но беше единствения мъж наоколо. По-добре лоша компания, отколкото никаква.
Един час по-късно езикът му беше между краката й.
Козелът закъсня двадесет минути. Тъкмо беше почнал да се безпокои, когато Мартин телефонира, че BMW-то паркира пред творческия дом на писателите в Лесидрен. Път, задръствания — Козелът беше човек, на който можеше да се разчита и нямаше смисъл да „прави сурат“ за двадесет минути.
Баретата го изслуша мълчаливо. Мълча още дълго, обсъждащ наум предложението на Нерон.
— Сложна работа, Вълк! И скъпа. Стъпя ли на техния паркет, ще трябва да танцувам по тяхната музика!
— Знам — кимна Нерон. — Какви са ти шансовете да проникнеш в Ескадрона?
— Големи! Аз съм добро ченге. Други са проблемите. Стана ли член на отряда, ще трябва да тръгна срещу вас. Истински! Усетят ли, че съм симулант, първата глава, която ще падне, ще бъде моята.