Жорж кимна. Мълчаха, пиха… Вълкът видимо започна да се напива.
— Наздраве! Може да си внушавам? Кой знае! Да пием д’еба мама му. Нали уж празнувам последна ергенска вечер! А, Валери, от банката изтичат половин милион всеки месец. Дето пише „по направление“. Сещаш ли се?
— Разбира се, нали аз те преподписвам на чека.
— С тези пари държа Барона и Бебов в пандиза. Ако се случи нещо, в бюрото ми ще намериш адресите на двама ебалници от главно следствено… Тия, на които превеждам чековете. Това е всичко! Наздраве!
Остави охраната в колата, прекоси площада и влезе в „Шератон“. Настана такава тишина сякаш патриарх Максим се беше появил с бански костюм и по джапанки.
Пиколото приближи с видим страх и чупка в кръста.
— Чакат ви, г-н Изов. Имате ли нещо против да ви придружа до масата?
— Не — сухо отговори Вълкът.
Веднага позна Япончик. В ресторанта бяха заети само две маси. На едната вечеряше възрастна двойка чужденци и един мъж седеше на празна маса и гледаше вратата.
— Ще се оправя сам — Вълкът подаде банкнотата на пиколото и се запъти към един от най-известните престъпници в света.
Япончик го посрещна прав, подаде му ръка.
— Радвам се да се запозная с вас, г-н Изов. Моля, заповядайте. — Япончик му предложи стол, седна на мястото си и се усмихна с невероятните си очи. — Как ще си говорим на Нерон и Япончик, или ще останем господата Изов и Иванков?
— Предпочитам облекчения церемониал.
— Аз също, Нерон — направи знак на сервитьорите. — Бъди мой гост. Какво ще вземеш за аперитив?
— Щом ще бъда гост, ще предоставя менюто на теб.
— Много добре. Бутилка водка „Волфшмид“, черен хайвер и минерална вода — държеше се властно, но възпитано и свойски, като човек пребивавал в най-скъпите заведения по света. Когато останаха сами Япончик попита:
— Надявам се, че не мразиш руснаците? Руснакът няма нищо общо със съветския човек. Онзи комунистически изрод и аз го мразя.
Вълкът се засмя, запали цигара и вътрешно реши, че може да се отпусне и да прекара приятна вечер с този умен и интелигентен мъж.
— Нямам нищо против руснака в Русия.
Япончик разбра.
— Не бързай, Нерон. Ще стигнем и до тази тема. — Скъса винта на бутилката, наля по чашите, добави лед. — Няма да те мъча с руски ексове. И аз не пия така. Наздраве.
— Наздраве, Япончик. Дано тази среща бъде добра и за двамата.
— Да помага Господ! — Пиха. — Получих снимките. Сериозна работа?
— Принудителна… Нямах друг избор.
— Знам — Кимна Япончик. — Съдба! Както казваха в Афганистан „Изтекли им дните!“ Бог да ги прости — изля глътка на килима. — Големи грешници бяха.
Вълкът не отля. Би било прекомерно лицемерие, но допи чашата и я наля отново.
— И ние не сме светци, Япончик.
— Пази Боже! Не, разбира се, но сме живи. — Прекръсти се. — Това е формалната разлика между тях и нас.
Млъкнаха. Разговорът, на пръв поглед лековат, беше и труден и опасен.
— Разбрах, че си се оженил, Нерон! Ще приемеш ли искрените ми пожелания за щастие и дълголетие?
Вълкът се усмихна кисело.
— Разбира се, Япончик! Благодаря сърдечно! „Той искрен, аз сърдечен — големи лигльовци се извъдихме!“
Руснакът бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади два плика и му ги подаде.
— Тогава си длъжен да приемеш сватбените ми подаръци!
Вълкът се чувстваше и глупаво, и притиснат до стената. В пликчетата имаше по една златна верижка за Лидия и за него.
— Още веднъж благодаря, Япончик! Наздраве. При други обстоятелства можехме да бъдем приятели, а?
Япончик кимна.
— Служил ли си в армията?
— Не, в смисъла, който влагаш. Отбих военната си служба в спортно поделение.
Руснакът изглеждаше искрено изненадан.
— Къде си се учил да командваш въоръжени мъже?
— Никъде. Както се изразяваме ние, уча занаята в движение.
— Роден пълководец?
— Благодаря за комплимента?
— Не е комплимент, ни най-малко. Ние превзехме територията на Коза ностра, настанихме се трайно в Сицилия, Сардиния, Корсика, по ривиерите, имаме казино в Лас Вегас, Атлантик сити, Рио, къде ли не… Япончик изреждаше сухо и статистически. В гласа му нямаше нито гордост, нито фукня и Вълкът имаше всички основания да му вярва. — Стотици наркобарони и мафиотски донове завинаги легнаха в земята. Губиме една-единствена война и то точно с теб!
— И това ли не е комплимент?
— Не, не е… Чу ли внимателно какво казах: „Губиме… за сега?“
— Което преведено на моя език, би трябвало да значи: „Войната продължава!“
Япончик взря азиатските си очи в него.
— Войната зависи от теб, Нерон! Аз съм тук за да ти предложа мир при точно определени условия.