Срещата му с Козела беше на Витоша в мотел „Тихия кът“. В дванадесет на обяд. Вълкът изпрати Слънцето с тридесетима души за да се гарантира срещу изненадите на Ескадрона. Взе Мартин, Жоро и Колю, Големите близнаци и с две коли охрана отиде в болницата „Царица Йоана“, където все още лежеше Драго. Завариха го да пуши контрабанда в двора.
— Как е, братко? — Вълкът го огледа отвсякъде. С изключение на леката превръзка през рамото, други следи от рани не личаха. Дори косата му беше пораснала там, където го бе ударил първия куршум.
— Малкият дявол, д-р Анадолийски ме беше оправил още в бункера. Тук само раздвижвам ръката.
Насядаха около ранения си „боен другар“, един по един сложиха длан на здравото му рамо, всеки от тях намери по някоя добра дума — нали утре и на тях можеше да се случи. Вълкът изчака да мине куртоазната част, каза:
— Стягай се, Драго. Много хора знаят къде си. Взимам те в бункера! — И в този момент на двора излязоха убийците. Бяха двама. В първия момент не ги видяха. Дворът беше геобразен и оградата хвърляше сянка върху кипариса, зад който бяха седнали хората на „Нерон“. Наемниците се огледаха озадачено, извадиха пистолетите си, тръгнаха да пресичат двора и тогава погледите им се срещнаха. „Самодейци!“ Близнаците ги направиха по-мъртви от египетски фараони. Вълкът беше извадил магнума, но не се наложи да го използва. Хвана Драго под ръка.
— Хайде, тук ще засмърди на ченгета. Мартине, носиш ли полароида?
— Снимах ги, шефе!
— Добре. Тръгваме през болницата. Вървете бавно като професори след консулт!
Подкрепящ Драго, Вълкът поведе групата.
— Май дойдохте навреме, а, Нероне? — подхвърли малкият близнак.
— Май да, д’еба мама му. Късметлия си, копеле смахнато! Май и ти имаш седем живота… Като котките!
Гол до кръста, с анцунг и маратонки Козела излезе от храстите и тръгна към мотела.
— На екскурзия ли си бил? — попита Нерон.
— Нещо такова. Оставих колата на копитото.
— Опашка?
— Аз не търпя опашки… Живи!
Вълкът подхвърли моменталните снимки към него. Козелът ги разгледа внимателно.
— Имат руски мутри. Всеки случай не са от Ескадрона, ако това е въпросът, който не ми зададе.
— Сигурен ли си?
— Напълно. От неделя познавам по физиономия целия личен състав. За първи и последен път се събрахме с открити лица. От сега нататък ще бъдем с маски. Вече имам партньор. Едно младо момче красиво като Клаудия Шифър и зло като Бостънския Удушвач.
Вълкът се усмихна кисело.
— Мислиш, че афганците отново са се разшавали?