— Колко е хубаво, макар и за кратко, човек да поживее в европейско семейство!. ,
Което пък от своя страна ще доведе съвсем естествено до нейното едва сдържано ехидно:
— Ти вече нямаш никакво семейство. Нито европейско, нито американско, нито африканско... ще се наложи да се задоволиш с наличния си харем от твоите...
— Санитарките! — ще й помогна услужливо. — Санитарките. Не забравяй, че от тях започвам.
— Казах ти — ще отсече тя кратко, за да бъде по-категорично. — Оттук нататък твоят личен живот си е твоя работа. Както впрочем е било и винаги досега.
Историята — от древността до днес — е доказала с многобройни примери, че с личната свобода на своите граждани най-много са парадирали най-тираничните режими. При това и те, както и деспотичните съпруги са болезнено ревниви към проявата дори и на най-невинните форми на човешка свободица, които по същество с нищо не застрашават абсолютността и непоклатимостта на тяхната власт. Например крепостният селянин Рудолф може да продаде собственоръчно отгледаното си прасе не на крепостния селянин Ханс, който има нужда от сланина за зимата, а само на крепостния селянин Адолф, който обаче има нужда не от прасе, а от вол, за да може да си оре нивицата. Кажи на жена си, че днес искаш да облечеш ето тази риза, и тя, ако е истинска жена, веднага ще те постави на място с куп необорими аргументи, че защо точно тая, а не оная! Отначало не разбирах логиката на тази явно безсмислена ревност към проява на каквато и да е лична свобода, но с времето нещата започнаха да ми се изясняват. Целта на занятието е просто твоите сетива за каквато и да е свобода да закърнеят. Защото личната свобода, дори и да е и най-невинна, не само се услажда лесно, но и бързо дава своите отровни плодове — Днес ще продадеш свободно прасето си, а утре — феодала си. Днес ще си избереш по свой вкус риза, а утре — по-млада и по-хубава жена. Къде дават така.
Най-жалката част на феномена „български развод“ е делитбата на жилището и имуществото. В делитбените списъци влизат дори и четките и ваксите за обувки, виждал съм го със собствените си очи, тъй като повечето от моите приятели и познати се изпоразведоха, все образовани и високоинтелигентни хора, повечето с престижни професии и длъжности. Ставало ми е тъжно за тях, а сега започвам да ги разбирам. Например нашата отвратителна конвенционална холна гарнитура струва почти една годишна моя или на жена ми заплата. Как ще ми я отстъпи? Толкова струва и също така конвенционалната конфекционна библиотека, почти толкова — килимът, също почти толкова — козяците, с които се опитахме да компенсираме потискащата конвенционалност на гарнитурата, малко повече — картините, купувани също на изплащане, горе-долу толкова-кухненското оборудване, около два пъти повече — не по-малко конвенционалното обзавеждане на спалнята.. Спирам дотук, защото, ако сложиш книгите, сервизите, електрониката и т. н., сметката ще заприлича на доживотна присъда. Ще излезе, че сме работили цял живот, за да си обзаведем едно колкото безлично, конфекционно и конвенционално, толкова и неделимо жилище, защото в него е вложено всичко на всеки един от нас, Да не говорим за самия апартамент, който не е изплатен на държавата и наполовина. Статистиките показват, че българинът отделя около десетина от най-хубавите, най-творческите си години, за да се сдобие с жилище, а през останалата част от живота си го обзавежда или с помощта на адвокатите го дели с жена си, с която се развежда наскоро след като го е получил. Така че жена ми, ако обича, да не говори, че оттук нататък моят живот ще бъде само моя лична работа. — Ще бъде, но не съвсем — ще уточня почти с усмивка. — Една важна част от него все още ще зависи от теб.
— Така ли? Коя е тя? — В гласа й вече долавям подозрителност, не се познаваме от вчера, веднага е усетила не само моята ирония, но и подготовката за някаква сериозна провокация.