Мисля, че в това отношение Владо споделя повече нейното, отколкото моето виждане на нещата, и доколкото знам, от месец-два почти изцяло се е пренесъл при каратистката си, негова колежка и в академията, и в спорта. Там учат, там рисуват, там тренират.. От време на време се появява само за да натъпче в две найлонови торбички съдържанието на хладилника и да се сдобие с малко от презрените финикийски знаци, както той нарича парите от времето на учението си в Класическата гимназия. Когато преди няколко дни разбра за делото, заяви, че ако не се откажем от тая идиотщина, ще дойде в съда и ще набие всички: и нас, и свидетелите, и адвокатите, и съдиите...
— Знаеш ли нещо за каратистката? — ще отбягна конкретното заяждане на жена ми, че най-сетне съм се бил сетил, че имам и дете, защото самата тя знае много добре, че имам безброй доказателства в полза на обратното — че никога не съм забравял това.
— Тая пикла била републикански шампион. Можела да търкаля няколко мъже. —
— Ха, зависи как! Ако е с ритници по главата, едва ли. Ако обаче е... От Тия, днешните, са с неограничени възможности...
— Ти ще кажеш-ще констатира хладно Ани. — Имаш по-преки наблюдения над нейното поколение.
— Имам, да, вече няколко пъти става дума за това, но аз не се засягам, отдавна съм свикнал с подмятанията. Още повече че смятам тоя контакт с младите за особено полезен за себе си. Например аз съм много по-толерантен от теб, контактът с тях ме е научил на това, освен че може би поначало то си ми е и черта на характера.
— Ти познаваш ли „циклата“? — ще подхвърля небрежно.
— Не! — ще отговориш ти с тон, който по най-добрия начин ще допълни неизречената част от мисълта ти, а именно, че въобще и не желаеш да я познаваш.
— Тогава откъде знаеш, че е „пикла“?
— Не ми отговаряш, дано поне това да означава, че си се замислила над думите ми, въпреки че се съмнявам. Ето я разликата между нас в това отношение. Извинявай, но тази „пикла“, към която ти априорно вече изпитваш неприязън, ако не и ненавист, може да е най-чудесното момиче на света, може вече да е изчело повече книги от теб и мен, взети заедно, може да знае вече два езика, може да му е съдено да направи революция в живописта! Откъде накъде — пикла? Не ти ли минава през ума, че като остарееш някога, може да се наложи точно на нея да се надяваш да ти донесе чаша вода? Нетолерантност, твоето име е жена!
Ако телефонът издрънчи отново, това би ми дало възможност да разтоваря малко от яда си, като например подметна:
— Е, хайде де, не бъди жестока! Може би след делото все пак ще идеш на тая пресконференция!
Жена ми обаче, понеже очевидно си познава добре стоката и знае, че оня глупак няма да се обади повече, от страх да не би тя да промени решението си и да го накара да дойде на делото, ще заяви уверено и ехидно:
— Сигурна съм, че те викат за извънредно дежурство.
— Не бъди толкова сигурна — ще кажа аз доста разколебано, защото, тръгвайки към телефона, ще си мисля отново, че онзи глупак наистина няма повече да се обади, а ако пък ме търсят мен, не се знае кой е, да не говорим, че понякога има и съвсем невинни обаждания, които, ако се случат в неподходящ момент, могат да направят куп поразии. Да речем, вдигам телефона: