Той се спусна към нея и я прегърна, а тя изведнъж омекна, сви се в него и заскимтя като малко бито кученце.
— Дъщеря ми не е способна на лоши постъпки — каза той на майора. — Но тия гамени, които напълниха София, влияят зле на възпитаните деца...
— Младежът се държа съвсем прилично — вдигна глава дежурният от протокола, който след това трябваше да подпишем и тримата. — Възпитайте си дъщерята, защото моите колеги по другите управления са по-нервни... Подпишете тук и сте свободни.
— Втората част на драмата се е разиграла в професорския дом. Професоршата е направила неистова истерия, заявявайки на дъщеря си, че такива долнопробни типове като мен ще влязат в къщата й само през нейния труп. Казах на Ани, че можем да живеем отначало в моето мазе, което тя благодарение на блестящите си домакински способности вече бе успяла да превърне в малко уютно гнездо. След завършването на академията така или иначе ще идем някъде по разпределение за три години, пък после добър е Господ — . В някое родопско градче ще спестим малко пари и като се върнем в София, ще си уредим свое жилище.
— Ти си луд! — заяви ми тя като добра възпитаничка на трезвата житейска философия на майка си. — Да се откажем от тоя огромен апартамент в центъра и от вилата в Бояна, за да се свираме в твоето мазе и цял живот да работим като добитъци за един двустаен панелен апартамент в петия картофен пояс на София!... Тая няма да стане! Освен това майка ми е права, че ако се оженим сега, това ще бъде катастрофално за моето следване. Заради детето аз ще трябва да прекъсна поне две години и простачките, които не могат да ми стъпят на малкия пръст, ще завършат преди мен и ще налапат аспирантурите, дето се очертават в катедрите по вътрешни болести и по хирургия. За мен по-важно е...
— Ама ти каза ли на вашите, че си бременна? — прекъснах я аз сепнато, а тя сви устни презрително:
— Не съм казала, не се бой.
— От какво да се боя?
— От отговорност, от какво! — заяви тя по същия начин, а аз започнах да се ядосвам:
— Аз не се боя от отговорност!
— Видях те колко си смел. В участъка. Ядосах се още повече.
— Е, то в управлението оставаше и аз да си отварям устата и да повтарям твоите глупости... Тогава и целият академичен съвет на академията да беше дошъл да ни бие шамари нямаше да се измъкнем читави. Ти извади късмет, че си мадама. Ако аз бях нарекъл оня с твоите епитети и съществителни, сега щях да съм най-малко на петнайсет-дневна бригада в тухларната фабрика. А най-вероятно и ти с мен.
— Достойнството на човека, особено на любимия човек, си струва петнайсет дни в тухларната! — заяви ми тя по същия свой глупав начин, по който неведнъж дотогава ми беше доказвала, че морето й е до колене.
— Човекът нямаше никаква вина за това, че ние с теб сме щастливи и че ще се оженим, за да го наричаш такъв и онакъв — казах твърдо, а тя ме пресече още по-твърдо:
— Няма да се оженим.
— Моля?
— Мисля, че казах ясно: няма да се оженим. — Изглежда, съм я погледнал доста особено, защото побърза да добави малко по-меко: — Поне засега.
— Ти не си добре! — извиках. — А детето? , — Ще си родим друго. Моето бъдеще е по-важно.
— Ще кажа на майка ти, че си бременна от мен, и тя.. — опитах се да я заплаша, но тя се усмихна с увереност, която абсолютно изключваше друго решение. Тогава за първи път си дадох сметка колко точно второ издание на майка си може да се окаже тя.
— И майка ми ще ти каже същото.
— Но все пак тя не знае, че си бременна! — настоявах аз, хранейки някаква наивна надежда, че все пак...
— Не е трудно да се досети — прекъсна надеждата ми тя.
— Изключено! — заявих почти злорадо. — Главата Си режа, ако тя е в състояние дори да си представи, че нейната принцеса може да си свали сутиена пред мъж и че някога въобще може да престане да бъде девствена.