Много по-късно разбрах, че всички тия страхове са били безсмислени, че общуването с момиче може да бъде като общуването с който и да е приятел, че когато вървят по улицата, хванати за ръце, или седят прегърнати на пейка в парка, двойките не си говорят някакви кой знае какви специални неща, а си приказват за най-обикновени работи от ежедневието — как е било днес в училище и кого са напукали по математика, защо вторият гол от мача за финала на републиканското си е чисто вратарски, че днес на лекциите професорът е пуснал списък и се е заканил да не даде подпис на отсъствуващите, че вкъщи от два дни са спрели топлата вода и всичко се грее с бързовар. — — Само че беше минало вече много време и това пък ми създаде нов комплекс — за пълна изостаналост от живота, най-хубавата част от който според тогавашното ми мнение беше минала безвъзвратно и безсмислено.
С такива възгледи за взаимоотношенията с момичета изкарах целия първи курс, но нали с девствеността е като с глупостта — докато не осъзнаеш, че ти пречи, не ти тежи. В първи блок на студентските общежития на Четвърти километър живеех в една стая с двама бургазлии, на които без никакво роптание очиствах терена, когато искаха да си вкарат по някоя мадама за час-два. Имаше едни помещения с голи маси и столове, като войнишка стая за свиждане, които наричаха читални и в които винаги имаше по някоя жертва като мен на сексуалната революция, започваща както всяка съвременна революция най-напред в редиците на студентската младеж. Всъщност в тия читални се нагълтах с най-много медицинска и политическа информация (тогава всички политически дисциплини се изучаваха в първи курс), защото — и когато нямаше мадами в стаята, там се играеха карти, пиеше се домашно вино и непрекъснато се разказваха любовни и бабаитски истории, свързани с непознати за мен местности и лица. Но най-лошото качество на нашата стая беше партерното й разположение. Понеже в полунощ заключваха вратата, по неписано общежитийно правило закъснелите се прибираха нелегално през която искат от най-долните стаи. Това означаваше, че нямахме право да си затваряме прозорците отвътре, дори и през зимата, и до сутринта през стаите ни се мъкнеха в едната или в другата посока не само закъснелите, но и поединично или на цели тайфи техните гости и гостенки, голяма част от които въобще нямаха нищо общо с висшето образование, но пък имаха от страшните за онова време магнетофони „Мамбо“, „Ка Бе — 100“ и „Грундиг“, пари за харчене, както и голямо желание да си поживеят със студенцията, Нито чукаха на вратата или на прозореца, нито питаха — минаваха си през стаята ни като през Орлов мост.
Моите съквартиранти не ходеха нито на Сточна гара, нито по строежите из вилната зона, та не им тежеше толкова недоспиването, а често наваксваха недостига от спане през деня за сметка на лекциите. Но аз, особено след тежка работа, имах нужда да се наспя като хората, за да мога на другия ден в седем и петнайсет сутринта да бъда в академията, която се намираше в противоположния край на града. Ето защо си бях намерил някакъв стар, парцалив дюшек и едно скрито местенце в мазето до парното. Когато имах нужда от седем-осем часа здрав сън, се промъквах тайно на моето място и се просвах върху дюшека, по който малко преди мен се бяха прескачали мишки. Отначало страшно ми се гадеше от миризмата на мишотини, но постепенно свикнах. Важното беше, че бях сам, че го нямаше кошмара да очакваш всяка секунда някой пиян глупак да рипне с калните си обувки от прозореца направо върху леглото ти и докато улучи вратата, да събори всичко в стаята... Лошото беше само, че не можех да взимам долу някакви завивки и възглавница, защото щях да направя впечатление, когато ги нося. Да ги оставям в мазето също не можеше, защото мишките веднага щяха да им видят сметката, и така постепенно се научих да спя върху големия дюшек, свит като премръзнало куче. На бургазлиите не казвах къде отивам да спя и те започнаха да ме гледат с уважение, смятайки, че съм си намерил капия, както те казваха, в съседния женски блок. Не поддържаха добра лична хигиена, затова и не усещаха, че от време на време мириша на мишотини.