Това беше първото ми мазе, след това смених още няколко, но идеята да се махна от общежитието и да си наема някое мазенце или таванче ми дойде там. Костваше ми доста усилия да свикна с мисълта, че трябва да се разделя с общежитието, защото предварително си мислех, че там кипи интересен студентски живот. Просто не можех да си представя, че човек би могъл да е истински, пълноценен студент, ако всички страни на неговия живот не са част от едно голямо, общо академично цяло. Вероятно тук си казваха думата деформациите от сиропиталището, чийто общежитиен принцип бе заменен веднага след това от също така пълния общежитиен принцип на войнишкия живот. В студентската партерна стая на Четвърти километър обаче аз за първи път осъзнах, че големият, истинският свободен живот на човека влиза в категорично противоречие с общежитийния принцип на екзистенцията. Щом битието определя съзнанието, а духовните заложби и интереси на хората са различни — необходимо условие за правилното изграждане на човешката индивидуалност, както пък ни учеха учебниците по философия, — то всяка пълноценна личност, за да се осъществи като такава, се нуждае от своя лична, неповторима жизнена атмосфера. Психолозите казват, че по жилището на човека може най-добре да се определят неговият характер и душевност. Какъв характер и каква душевност в едно общежитие, където живееш в една стая с още двама души, с които нямаш нищо общо?
През лятото всички бяха длъжни да напуснат общежитието, защото идваха студентски туристически групи от чужбина, както и участници в международната студентска бригада. Мен ме оставяха по изключение. „Инвалид от войната“ — чух да казва подигравателно по телефона студентският отговорник на нашия блок, обяснявайки на някакво по-голямо началство причините, поради които се налага да остана. Наистина съм инвалид — ми се прииска да му викна, да вляза вътре и да му разбия черепа с тежкия черен сименс, чрез който ми уреждаше стаята. Това беше един гаден тип с фелдфебелски наклонности, който тероризираше целия блок. Самоволно си беше присвоил правото да получава кореспонденцията ни и на шега, на майтап даваше любовните писма само срещу два лева. а колетите се изяждаха и изпиваха задължително с негово участие. Много глупаци му бяха дали пари назаем, които нито се надяваха да си получат обратно, нито пък въобще някога щяха да ги потърсят. По-важно беше да са в добри отношения с него, защото мнението му също имаше значение дали да ти дадат общежитие и догодина, да не говорим, че напълно в негова власт беше да те сложи в каквато си иска стая и ако те намрази за нещо, да ти вгорчава живота цяла година. Сам си беше създал легендата, че е човек на милицията, и мнозина му се плашеха, но после се оказа, че не е. След една година го хванаха освен в голяма злоупотреба с имуществото на блока, още и че търгува с долари и не само го изключиха от Юридическия факултет, но го и дадоха под съд, Чак тогава тия, които му бяха давали пари назаем, се осмелиха да си ги потърсят обратно и се говореше, че общата сума възлизала на няколко хиляди лева.
Та тогава аз останах за около седмица сам в стаята и за първи път разбрах голямото предимство да разполагаш с дните и нощите си по своя воля и свой вкус. Когато искаш, четеш, когато искаш, спиш, когато искаш, просто си лежиш и си мислиш за каквото и да е.. Или пък да си направиш с мерак едно хубаво кафе с голям каймак. По онова време в София бе излязла модата да се пие нескафе (което беше въобще първото кафе в живота ми) и чието приготовление беше цяла церемония. Към сухата смес от захар и кафеен екстракт се капваха една-две капки вода и всичко това се бъркаше дълго и търпеливо, докато се превърне във вкусна бяла пяна. После се наливаше бавно водата и се получаваше страшно ободрително питие. Едва по-късно, когато по вестниците и списанията се заговори колко е вредно за сърцето, ние започнахме да си припомняме, че понякога, особено в късите сесийни денонощия, сме изпивали по цели литри от това питие. Както и да е, важното беше, че свободата на личността, както формулирах новото си положение, ми се услади, и реших твърдо, че наесен, когато си дойдат моите съквартиранти, аз непременно ще си намеря някое таванче или мазенце, от ония, за които чувах да говорят непрекъснато колегите и колежките ми, но чиято слава тогава се свързваше в моето съзнание преди всичко с пиянски и любовни истории, тоест правеше ги несъвместими с първоначалните ми колективистични възгледи за академична цялост и пълнота на студентското битие. С парите, които изкарвах, можех да си позволя да плащам свободен наем.