Но най-любим от всички, му беше един студент филолог, който за разлика от своите побратими — броячи на старобългарски думи-се беше ориентирал още тогава към нещо по-практично и по-резултатно — пишеше сръчно рецензии за новоизлезли книги и името му все по-често се появяваше на страниците на софийския литературен периодичен печат. Оказа се, че бай Христо — така се казваше нашият Жан Габен — е работел на младини като уредник на някакъв литературен вестник и продължава да се интересува живо от съвременния литературен живот, И когато разбра, че нашият колега взима дейно участие в него, се превърна в най-запаления му и най-възторжен читател и почитател. Следеше излизането на всяка негова рецензия или статия и го причакваше на пейката до входната врата на блока, като отдалеч размахваше списанието или вестника. Прегръщаше го разплакан и не само правеше похвална устна рецензия на неговата положителна статия, но и му разказваше надълго и нашироко спомените си за писатели и културни дейци от миналото, на повечето от които имената въобще не бях чувал. Всъщност може да се каже, че младият критик бе единственият от нас, на когото старецът си позволяваше да досажда малко повече, очевидно защото в негово лице бе намерил не само събрат и повод за приятни младежки спомени, но и възможност да прояви истинската си интелигентност. Дори в момент на размекване му бе дал да прочете и цяла тетрадка ранни младежки стихове, писани преди повече от половин век.
Много пъти след това съм си мислел колко деликатност и благородство имаше у тоя човек, изоставен сам от жена и деца на стари години, след като цял живот си беше бол очите в цифри и параграфи, за да им осигури жилища. Жена му го бе изгонила и беше прибрала в апартамента им в съседния блок един пройдоха, двайсет години по-млад от нея, а алчната му дъщеря идваше през месец, през два и вместо да го попригледа, вдигаше му скандали за пари. Плащаше свободен наем в една гарсониера и живущите във входа го бяха направили домоуправител и чистач-едно, от уважение като към стар и добър съкварталец, друго, понеже на никого от тях не му се занимаваше с грижите за общата им собственост, включваща парното, асансьора, стълбището, покрива, водопроводната инсталация и т. н. (никой от тях не можеше и да го прави така добре като него, който всъщност нямаше там никаква своя собственост), и трето, за да си помага с чистаческата заплата на малката пенсия. То май цялата тая заплата отиваше да полива успешните тежки изпити, които, както казах, моите съседи по едно време, бяха започнали да взимат на нонстоп. Бай Христо слизаше в малката ни губерния само ако някой от нас го извикаше специално за нещо и благодарение на неговото застъпничество почти не си спомням случай да е идвала за нещо милиция. Младите — обичаше да казва той — са затова млади, за да се веселят и да се обичат, имат цял живот пред себе си да бъдат тъжни, сериозни, стари и да се мразят. Умря от сърдечен удар малко преди да завърша и на погребението му освен мен бяха само трима възрастни мъже и две бабички от горните етажи. По това време моите колеги от съседните килии имаха наистина тежка сесия.
СРЕЩНАХ НЕДА в самото начало на учебната година. Започвах втори курс, а който е следвал медицина, знае, че за нашего брата това е ако не най-трудната, то поне решаващата година. Тогава вече окончателно се разбира дали ставаш за лекар и не случайно закъсалите и отпадналите в този курс са най-много, особено чужденците, които мислят, че като плащат на държавата по двеста долара на месец, могат да завършат в България каквото си искат. На някои просто нервната система не им издържаше-не само заради многото четене, но и поради факта, че не всеки е създаден да общува с полуразкапани от всички видове физически и душевни болести хора, да не говорим за труповете в моргата и за упражненията по анатомия. Ако студентът медик не свикне веднага с формалина, както любителят шофьор с миризмата на бензина, то той трябва овреме да си потърси друго поприще — да пропише рецензии за новоизлезли книги като моя съсед, статии по социално-етични проблеми като жена ми по-късно или да се захване с някакво инженерство, ако математиката му е вървяла в училище. Така или иначе, дали ще бъде лекар или инженер, цял живот ще бъде еднакво беден, а ако иска да забогатее, да се ориентира към факултета на бай Марко или на оня трънчанин, дето изкарва доцентската ми докторска заплата до обед. След като се оказах с медицината на „ти“, аз вече се бях хванал с нея решително гуша за гуша, твърдо убеден, че няма начин да не я принудя един ден да ми проговори на „вие“. Ето защо не само не пропусках лекция или упражнение, но и бях винаги последният, който напускаше вечер било читалнята на нашата академия, било Народната библиотека.