Само аз и Неда не танцувахме. Аз — защото така и не бях успял да науча движенията на тоя танц (то на кой ли пък ги бях научил), освен това внезапното събличане ме бе поставило в нещо като шок, а Неда изведнъж изключи от ситуацията. Взех си чашата и се смотах до нея в един ъгъл на голямото ниско легло. Беше ми неудобно да я погледна, никога досега не бях седял до полуголо момиче.
— Ако искаш, облечи се — казах все така с поглед, забит в одеялото. — Никой няма да забележи.
Тя не отвърна нищо, беше прегърнала коленете си, с отпусната върху тях глава. Туистите се редяха един след друг, на нас наистина никой от танцуващите не ни обръщаше внимание, струваше ми се даже, че и самите те не се забелязваха помежду си, всеки викаше заедно с музиката и си танцуваше сам за себе си. Само сме за милиционерска проверка, си казах по едно време с ужас, тоя път, без да искам, наистина се напъхах в оргия, за такова нещо не ми мърда изключване от академията. Като видях обаче, че голите гърди на ония две мадами правеха някакво впечатление само на мен, защото всички вече бяха така пияни, че и Бриджитката да им съблечеш, пак нямаше да реагират, започнах да се успокоявам, че всъщност това не е никаква оргия, а просто една шега на Голямата брада под формата на наказание за заплахите, които те бяха отправили към него, и нищо повече. Светът отдавна се е съблякъл по нудистките плажове, голяма работа, че на Нова година две-три момичета си свалили блузките. Топло им било, свалили ги. Ако не ми беше неудобно от Неда, и аз щях да си махна ризата, вече беше залепнала на гърба ми от пот. Каква ти оргия!...
Опитах се да обясня всичко това на Неда, защото бях започнал да мисля, че се беше стегнала поради голотата си, но тя почти злобно ми изсъска, че преди няколко часа ми била казала нещо във връзка с отварянето на устата, и окончателно млъкнах. Примъкнах едно шише с вино, от което наливах на нея и на себе си, и пушехме цигара от цигара, по едно време ми прилоша страшно, никога не бях пушил толкова много цигари за такова кратко време. Отидох в тоалетната, но не успях да повърна, още не бях научил номера с бъркането в гърлото. По-късно ми се налагаше да го правя често, защото Неда пиеше много и ме караше да пия наравно с нея. Повърнеш ли както трябва, не само ти олеква, но и изтрезняваш, можеш да се включиш отново в гонката.
Както седяхме в ъгъла, тя изведнъж вдигна глава и каза кратко и безапелационно:
— Хайде.
Уплаших се от очите й — бяха страшно зачервени, но не от плач. Подадох й блузката и пуловера, измъкнах палтата от закачалката и излязохме, без да ни усети никой.
НЕДА ПРИЕ МОЯ ДОМ така естествено, както ме бе заговорила на улицата, както ме бе вкарала на тавана при Брадите, както се бе съблякла, за да изпълни условието на баса, и както си бе тръгнала, без да се съобразява с никого. За втори път през тази нощ — след притеснението как ще бъда посрещнат от нейната компания и след шока от събличането — сърцето ми се бе свило на топка, защото не знаех как ще реагира, като види дупката, каквото представляваше моето мазе, особено в сравнение с артистичния таван на художниците. А тя просто се друсна върху продънената ми кушетка така свойски, сякаш там бе преминал поне половината й живот, и каза кратко;