— Не!
В същия миг вече усещах, че потъвам в нещо непознато, че всичко в мен и около мен е една вулканична, замайваща тръпка, която ме лишава от способността да разсъждавам. Изгубих чувство за време, за място и въобще за всичко, което носи някакво конкретно значение. Неда бушуваше над мен като опустошителен ураган, като яростен метеоритен дъжд, който преобръща океана до дъно, люшкайки света в апокалиптичния задъхан ритъм на лудостта, която ни бе обзела и която ми откри магията на онова най-човешко тайнство, наричано понякога от глупост или от незнание божествено.
Тайнството така ми хареса, че с Неда не излязохме на улицата цели три дни, което ще рече — докато не свършиха хранителните ми запаси. Като човек, прекарал цял живот на храна от казан, в последно време ме бе обхванала манията да си готвя сам, това очевидно също бе една от неизбежните реакции на моята все по-необратимо осъзнаваща и индивидуализираща се личност. Освен необходимите съдове, които си бях накупил още в самото начало на новия си живот, аз се бях снабдил и с една готварска книга, с която все по-често и все по-успешно общувах. Като една прилежна домакиня почти винаги, когато се прибирах, аз се отбивах в магазина за хранителни стоки и отнасях нещо към къщи. В мензата на академията се хранех само когато се случеше да имаме лекции и упражнения цял ден или пък трябваше да остана в библиотеката на факултета. Сега пред Неда разгърнах кулинарните си възможности с удесеторено вдъхновение, съжалявайки само, че не знаех предварително, за да накупя провизии за още по-страшни лакомства, които се бях научил да правя. Изкупих от моите съседи, които вече ме гледаха с някаква смесица от възхищение, завист и съжаление, всичкия алкохол, който им бе останал от Нова година, и така, с малки паузи, колкото да се нахраним и да поспим малко, продължихме тайнството на нонстоп чак до трети януари.
— Бива си те — каза Неда делово в една от паузите. — Кучките от твоя курс ще трябва да ми издигнат паметник, че съм те направила човек.
— Какво общо имат тук кучките? — запитах наивно, докато правех яйца на очи с кисело мляко и запръжка от червен пипер.
— Те са ти най подръка — отговори тя така просто, сякаш я бях запитал колко пипер да сложа в запръжката.
— Но аз те обичам теб! — викнах почти гневно, а тя прихна:
— Ако обичаш всяка мадама, с която спиш, ще се изобичаш много бързо.
— Аз тебе наистина те... : — започнах още по-гневно, нО тя ме пресече пак така безапелационно:
— Аз пък тебе не те. — —
— Тогава защо... — Не намерих сили да довърша целия въпрос, но тя ме разбра много добре.
— Защото си ми симпатичен, въпреки че много-много не си падам по смотаняци като теб, които веднага се влюбват, защото на Нова година ми беше докривяло, защото съм кучка и защото съм свободна да правя това, което ми харесва. Други въпроси имаш ли по тая точка?
— С колко мъже досега си — .
Неда избухна в нервен смях, който изведнъж секна.
— Понеже наистина си ми симпатичен, ще ти дам за твое добро един съвет; не задавай тоя въпрос никога, никъде, на никоя жена. И въобще... Абе, младеж, нали ти казах на тавана — никакви въпроси! Колкото повече питаш...
— Толкова повече се кофтиш — . допълних раздразнено аз, а тя вдигна доволно чашата: