Добре че се сетих — да не забравим преди делото да припомним на нашите приятели свидетели най-важното, което трябва да кажат пред съда: че между нас няма нищо общо, че характерите ни са абсолютно несъвместими. Ако предварително са уговорили всичко, както трябва, с колегите си — адвокати на двете страни, — съдиите изслушват подобни свидетелски показания с голямо удоволствие, подканят те нетърпеливо с поглед да си изпееш песента по-бързо и дори забравят да те предупредят, че за лъжесвидетелство законът предвижда от толкова до толкова години. Не ми е ясно защо хората не могат да се развеждат, без да прибягват до тази съмнителна услуга, след която в повечето случаи приятелските общества се разпадат? Впрочем в нашия случай до разпадане едва ли ще се стигне, защото приятелско общество ние просто-нямаме. Някогашната ми внезапна женитба с Ани ме бе лишила от възможността да разбера навреме някои от най-важните черти на характера й, между които е и нейната почти пълна неконтактност. Една от първите й работи, след като се оженихме, бе да ме раздели по един или друг начин с почти всички мои приятели и от двата пола. Един много пиел, друг много говорел, трети я бил иронизирал, четвърти бил женкар и ги мъкнел в къщата ни всякакви (при това в ония все още идилични времена, когато не бяхме и чували за спина!), пети не ни мислел доброто и тъй нататък. , Постепенно в течение на двайсетгодишния ни семеен живот аз се убедих, че това е въпрос на-наследственост: в професорския дом на нейните родители, където, особено в началото, ходехме много често, — аз нито веднъж не видях гости, нито пък чух за някакви техни приятели. Те не общуват даже и с братята и сестрите си. Властната й майка, настъпила с тежкия си чехъл подвитата семейна опашка на иначе влиятелния „проф. д-р“, следи строго да не закъснее някое звено в хронологията на полагащите му се степени, звания и отличия, грижи се да не му липсва нищо вкъщи с пълното убеждение, че всички негови постижения и заслуги към българската медицина са всъщност нейни.
На жена ми не й се удаде да повтори напълно този модел и мисля, че това бе една от основните причини, които нарушиха ритмичната крачка на нервната и сърдечната й дейност още твърде рано. Макар и с голяма съпротива от нейна страна, макар и много по-рядко (и все по-рядко), аз продължавах да събирам вкъщи най-близките си приятели, но и загубих връзките си с много хора. Почти престанахме и да ходим семейно на гости, защото това задължава ти също да отговориш с покана. Не ми е ясно само едно — как жената на един днешен съвременен, контактен и делови мъж не може да разбере, че това е най-лесният и най-сигурен начин да го отчужди от себе си? Да не говорим, че той по неволя (защото и професионалната му реализация го задължава) тръгва да общува с приятелите си сам, извън къщи, и от един момент нататък вече не се и опитва да убеди все по-истеричната си съпруга, че не ходи по жени. Просто престава да се интересува какво си мисли тя, а след известен тренинг въобще и престава да я чува, съответно започва изобщо да избягва и да разговаря с нея. Ако е по-малодушен, може да си самовнуши и комплекс за вина — пройдоха с пройдоха!
Та ако бяхме живели напълно по нейния модел, сега нямаше да има и кой да ни разведе. Да не забравим обаче да им припомним, че...
— Припомни им го ти — ще отвърне тя сухо през стената, през хола и през полу отворени те врати. — Те са твои приятели.
Тогава волю-неволю ще се наложи да й припомня;
— Една от основните ти грешки беше, че никога не прие моите приятели и като свои. Докато не можеш да кажеш същото за мен. Аз приемах всички твои приятели и колеги, дори и такива, на които, ако от мен само зависеше, не бих казвал и добър ден. Особено на маниаците драскачи, които си представят, че от кафенетата оправят световната политика.
Никога не съм обичал особено журналистическото племе, въпреки че сред неговите представители могат да се срещнат и немалко достойни за уважение люде. Жена ми обаче, както винаги, ще се засегне първо лично и едва след това — професионално:
— За теб твоите приятели са стояли винаги над всичко. Ти за семейството си въобще не се грижиш, но за тях... За да си изпробват върху мен или по адрес на жените въобще бездарното медицинско остроумие... Аз не знам дали всички журналисти смятат, че са най-важната част на обществото, но от вашето докторско високомерие и цинична безпардонност и на умрелия може да му прилошее.