Брат и сестра се прегърнаха… Лицата им мокри от сълзи.
— Сега аз съм щастлив — извика Вълко. — Подир толкоз страдания, толкоз годишна раздяла, ний пак се събрахме наедно. Нека сега се веселим!…
Додето той думаше тези последните думи, заведнаж се раздадоха, според българския обичай, най-напред жални гласове на старите баби, които, като седяха една до друга, умилително пееха песни, в които се изображаваше нашето страдание от яничарите и кърджалиите… И тези песни извлякоха сълзи от очите на всичките слушатели… След като млъкнаха бабите, раздадоха се сладкозвучни гласове на младите булки, които пееха юнашки, старобългарски песни. Наконец писнаха гайди, кавали и други сбирки; раздадоха се радостни провиквания; начнаха се разни игри, като ръченица, хойса и прочее, които разтърсиха Вълковът дом.
Ужаси
Това веселие скоро се разпространи по целия Преслав. Момци и моми, съдружени с надутите гайди, отделиха се от общото пиршество (веселие) и по разни места заправиха разни игроводи. Нямаше ни една душа в Преслав, която да не се веселеше: гайди, кавали, свирки и радостни провиквания заглушаваха въздуха…
Веселбата все още продължаваше в Преслав. Преславската окръжност ечеше от радостен шум… Но заведнаж се раздадоха отчаяни гласове:
— Кърджалии… кърджалии идат…
Тези отчаяни гласове достигнаха до Вълковите уши.
— Пак беда! — извика той и стана от обеда.
— Кърджалии! Да се запазваме, селяни… Кърджалиите са наблизо!… — чуха се пак отчаяни жални гласове.
Гайди, сбирки, игри, провиквания престанаха, всичко това в една минута се прекъса и голяма тишина се възцари.
— Кърджалии! Кърджалии идат!… Тежко и горко нам — чуха се за трети път отчаяни гласове.
Преславци се уплашиха… те забравиха и веселие, и всичко. Деца писнаха, жени се разкрещяха, мъжете се разбягаха нагоре-надолу, без да знай някой де отива и какво прави. Смущението беше голямо… То можеше още много да се продълЖи, ако в Преслав нямаше хора с юнашки сърца…
— Не бойте се! — чу се звучен глас накрай Преслав.
— Не бойте се! — чу се други глас насред Преслав.
— Не бойте се! — чу се трети глас на другия край на Преслав.
Това бяха: Велико, Влади и Стоян.
Те, щом като чуха първия вик, грабнаха пушките си, разбягаха се на три страни и насърчаваха съжителите си.
— Скоро! Скоро Вземайте пушките си и приготвяйте широките си ножове! — викаха те и сами държаха в ръцете си голи страшни ножове. — Кърджалиите са далеч и ний ще сварим да заградим селото си с коля, като че с крепост… а нашите пушки, нашите ножове ще им докажат, че ний като тях гости, които, без да ги викаме, дохождат при нас, ний ги посрещаме с куршуми и с остри ножове.
Тези думи събудиха заспалите от страх сърца на всичките преславци. Те, вместо да бягат нагоре-надолу, заловиха се за работа… и след половин час Преслав беше обграден с коля, зад които преславци с неустрашимост чакаха своите неповикани гости.
Скоро над Преслав се показа гъст прах и се чуваха диви гласове. То беше Аклъбеевата ордия, пред която сам Аклъ бей вървеше.
— Преслав! Преслав! — извика той, като загледа Преслав.
— До двеста отборни кърджалии пуснаха конете си към Преслав. Но преславци ги посрещнаха с куршуми тъй добре, щото всичките попадаха…
Аклъ бей, като видя, че неговите отборни юнаци паднаха мъртви, улови се за брадата си и извика със страшен глас:
— Удрете кърджалии! Нека Преслав изтегли, както и Жеравна… Никого не оставяйте жив…
Кърджалиите като бесни нападнаха на Преслав. Тогаз гръм от пушки и бръмчение от ножове заглушиха Преславската околност. Преславците тъй мъжествено се защищаваха, щото кърджалиите се канеха вече да бягат. Но внезапно сред Преслав избухна силен огън, който приведе в ужас всичките преславци.
Този огън излазяше от Вълковата къща. Емин, надуман от Джамал бея, беше скрил около десет души от своята дружина в Преслав, на които беше поръчал, щом като нападнат кърджалиите на Преслав, те да запалят Вълковата къща, което и извършиха.
Вълко, който такожде се биеше с кърджалиите, като видя, че къщата му гори, спусна се заедно с Рада да унищожи този пагубен за цял Преслав огън. Но едвам той се приближи до къщата си, и десет яничарина го улавят и свързват. Рада се спусна да отърве мъжа си, но и нея улавят и я свързват.
Наскоро Велико и Стоян довтасват на помощ, но Емин се явява пред тях още с други десет яничарина, улавя ги и ги свързва.
— Да идем сега в Шумненския балкан — каза им той и ги поведе.