Мама се върна от първата им среща замаяна и въодушевена. След това всичко се случи много бързо. Мисля, че на Рон му бяха допаднали послушанието й - тя просто се поддаде на маниите му за тренировките и диетите - и децата й, макар да нямаше никакъв опит в тази сфера. А на мама определено й харесваше някой наоколо да я води. Никога не е обичала да ръководи нещата.
Мама е страшно безпомощна, но хората около нея дори не се дразнят от този факт - по-скоро постоянно изпитват желание да направят нещо за нея. Рон на практика се появи като принц на бял кон, за да поеме живота й в свои ръце. Това, което хич не ми харесва, е, че аз съм част от живота й и той смята, че имам нужда от неговата намеса. Това, което още повече не ми харесва, е да гледам как се бърка и в живота на Айви, защото тя не таи нито капка гняв или злоба в себе си и не е способна да се защити от атаките му. Аз съм по-малката сестра, но не е имало и един случай, в който да не усещам нуждата да я защитя и да се грижа за нея.
2.
Госпожица Кампанели приема работата си много сериозно.
- Добре - каза ми Сара в началото на учебната година. - Харесваш книгите? Обичаш да говориш за тях? Тогава стани учител по английски. Това е чудесно. Но не очаквай всеки да се въодушевява като теб по темата за Шекспир или нещо подобно. Винаги опитвай да се поставиш на мястото на другите, за да ги разбереш. Хората си имат собствен живот.
- Тя няма - отвърнах. - Или поне така мисля, като се има предвид как се облича.
И въпреки че постоянно й се присмивам, всъщност много харесвам госпожица Кампанели и как всеки път пречупва материала, който преподава, през призмата на вълнуваща за нас тема. Уж започваме с преговор на последните няколко глави от „Брулени хълмове“, когато някой съученик заявява, че четейки книгата, си е мислел само върху инцестите. И неусетно през целия час обсъждаме дали е нормално да мислиш, че братовчед ти е секси, как древните владетели са се женели за сестрите си и т.н.
По време на дискусиите госпожица Кампанели (наричаме я „Камп“, когато не ни чува) се разпалва все повече и повече, рови с пръсти в къдравата си коса, докато не заприлича на грива около лицето й, върти се в дългата си бохо пола, докато страничният джоб не се озове на чатала й, и непрекъснато ни призовава да вдигаме ръце, вместо да се провикваме.
Всъщност обаче е ясно, че няма нищо против - просто се радва, че всички участваме в диалога. А и истината е, че през по-голямата част от времето се опитва да надвика всички останали, точно като нас. В който и да е друг час си чатим тайно под чина, но в часа по английски всички внимават.
Днес ще говорим за „Ромео и Жулиета". Обичайните оплаквания са налице - Шекспир е скучен; използва прекалено много метафори; историята е преувеличена; половината думи са измислени и т.н., и т.н. - но госпожица Кампанели само кимва с досада и продължава с материала. Кара ни да опишем Ромео със собствени думи.
- Представете си, че беше ученик в това училище. С кого щеше да се сприятели? С кого би излизал?
Сара вдига ръка и Камп я посочва.
- Всички биха искали да излизат с него - казва. - Той е перфектното гадже.
- Пф, да бе - изсумтява Дейвид Фийлдс. - Той е пълен идиот.
Естествено. Дейвид се обажда в час само колкото да се противопостави на чуждото мнение. В противен случай през цялото време се рови из интернет. Говори се, че изкарва толкова добри оценки, че учителите го оставят да прави каквото си поиска.
Дейвид има една от онези размити физиономии, които никога не може да бъдат обвинени в убийство, защото никой свидетел няма да е способен да ги разпознае. Описанията на чертите му ще бъдат нещо от сорта на: „О, сещате се... кестенява коса... не, не е права, но не е и съвсем къдрава... Носът му? Ами нормален, предполагам... Тъмни очи, вероятно кафяви... Среден на ръст...“ През това време той вече ще е избил няколко невинни жертви. Полицията ще дойде в училище да ни разпитва и всички ще реагираме по един и същи начин: „Да, въобще не съм изненадан. Дейвид винаги си е бил странен.“
- Някой в този клас въобще прочел ли е пиесата? - пита той. - Ромео е перко, който се влюбва във всяко момиче, попаднало пред погледа му, след което го разлюбва. Ако с Жулиета не бяха умрели, той щеше да продължи към следващото момиче, веднага щом вълнението от чувствата им преминеше. Само идиотите намират това за романтично.
- Ей, внимавай какви ги говориш - скастря го Джеймс в защита на Сара, защото тя е най-добрата му приятелка, а той е добър човек.
Джеймс е висок, с широки рамене, тъмна коса и сини очи - общо взето, прилича на Кларк Кент, но без очилата - в мига, преди да се превърне в Супермен. Всички в училище или му се възхищават, или са влюбени в него, но той е моето гадже. Дейвид, естествено, дори не го отразява.