— И аз съм изненадан.
— Помня, че това бе първото, което ти ме посъветва — каза Ванс. — Очаквах същото от Били, но той не обели и дума по въпроса.
— Какъв съвет ти даде?
— Предложи ми да оставя всичко на него, като го упълномощя да контактува с похитителите и да преговаря за акциите.
— О’Хара акционер ли е?
— Незначителен — той е един от ценните за студиото акционери, които имат малък, практически нищожен дял.
— Продължавай.
— При следващото обаждане на похитителите им казах, че от мое име с тях ще преговаря Били и така се започна: Били се срещна с тях и ми донесе куп предложения. Ставаше дума за откуп от един милион долара — той знаеше, че мога да си го позволя — продажбата на акциите ми, оставянето на парите ми в ръцете на Бероун, дори влагането на допълнителни суми, и…
— Приемане предложението да станеш лице на „Сейф Харбър“ и да останеш в борда — довърши Стоун. — Сега вече е ясно кой е замесен: Иполито, макар и не задължително Стърмак.
— Може и така да е, но той може да стане обвиняем само при определени условия.
— Какви условия?
— Да се превърна в главен обвиняем срещу Иполито и да се съглася да дам показания срещу него в съда. Само че аз веднага трябва да ти заявя, че никога няма да го направя. Единственият начин да ми окажат натиск беше чрез заплаха срещу безопасността на Арингтън, но сега тя е на сигурно място и този механизъм не действа.
— Но, Ванс…
— Няма „но“. Аз няма да допусна да бъда публично замесен в тази история и толкова! Залогът за мен е недопустимо голям.
— Ти забравяш нещо, Ванс — те все още разполагат със силни средства за натиск срещу теб.
— За какво говориш?
— За „инвестицията“ при Бероун.
— Ще отрека. Забравих да ти кажа, че не съществува договор и не съм подписвал нищо. Просто трябва да се примиря със загубата на милион и половина и образно казано, да си измия ръцете.
— Няма да стане толкова лесно, Ванс.
— Какво могат да направят? Да ме натопят пред данъчните? Не е възможно, без да уличат и себе си. Ако данъчните започнат да ме разследват, аз просто ще отрека всичко. Единственият начин да бъда свързан с Бероун е той да даде показания под клетва срещу мен и в малко вероятния случай, когато той се съгласи да се жертва, съдията ще има моята дума срещу неговата.
— Ванс, нека ти кажа, че никой никога не е намирал щастие чрез лъжа пред данъчните. Ако те повярват на историята на Бероун — или което е по-вероятно, получат анонимен донос — ще ти почернят живота.
— Как?
— Ти не си ли чувал за данъчна ревизия?
— Не само съм чувал, но са ми правили три пъти и във всички случаи установяваха, че съм декларирал доходите си, а в един им се наложи да ми върнат надвнесени петдесет хиляди долара. Нека опитат пак, добре дошли са.
— Но работата няма да свърши с това, Ванс. Причината на ревизията някак ще се просмуче в пресата и така бленуването от теб спокойствие ще хвръкне по дяволите. Поне половината от читателите ще повярват, че наистина си направил нещо незаконно, което, както ние знаем, е самата истина… — Ванс се намръщи, но не каза нищо. — Освен това, ако Иполито и Бероун си наумят да те свършат, те ще отидат по-далеч от някакво анонимно обаждане — ще разкажат на данъчните най-подробно за финансовите ти инвестиции. Ще им изпратят копия от разписките на офшорната банка, ще направят всичко необходимо и можеш да бъдеш сигурен, че в нито един от документите, които ще предоставят, няма да се споменава за Бероун, а още по-малко за Иполито. Да, прав си, ще бъде твоята дума срещу тяхната, но очерненият ще си ти, а не те… — Ванс вече изглеждаше сериозно загрижен. — Трябва да ти е ясно, че си се простил с парите си още в деня, когато си им ги дал.
— Но те наистина ми изплащаха дивидент — възрази Ванс.
— Който си се съгласил да реинвестират, нали така?
— Да — мрачно се съгласи Ванс.
— Значи на практика си им дал един и половина милиона долара, срещу които не си получил и цент.
— Не още.
— И никога няма да получиш, Ванс. Идеята е била в един момент Бероун да се отбие при теб и съкрушено да ти обясни, че пазарът на който са били инвестирани парите ти, се е сринал и че си загубил всичко. Щял е да те утеши, че не си единствен, че дори той самият е изгубил всичко. Не че е щяло да бъде истина, разбира се, но така е щял да ти каже. И даже е нямало да получиш данъчна компенсация, както би станало, ако беше инвестирал парите си законно.