Ванс наистина изглеждаше разстроен.
— Не вярвам в това — упорито каза той. — Това беше инвестиция, а не подарък.
— Било е измама, Ванс, най-чиста проба измама.
По покритото със слънчев загар лице пробягна сянка.
— Кучи синове! — прошепна той.
— Иска ти се да им го върнеш тъпкано, нали? Отвлякоха жена ти, обраха те, унижиха те и се опитват да ти измъкнат собствената ти инвестиция в „Центурион“. И това ще е само началото, ако им позволим да се измъкнат. Защото, ако това се случи, ти ще свършиш като марионетка в ръцете им, по-скоро в ръцете на Иполито, а Дейвид Стърмак ще стои наблизо, ще те гали по самочувствието и ще те уверява, че всичко било наред. Само че „Центурион“ няма да го има, талантливият екип ще остане без работа и някои от хората никога повече няма да се върнат към онова, което така добре са правили. Лу Регенстайн ще бъде развалина, а с кариерата ти — на която толкова много държиш — ще бъде свършено завинаги. В крайна сметка ще се радваш, че ти се дава възможност да запишеш телевизионна реклама. А Иполито ще те притежава целия, без остатък.
— Мамка им! — изненадано прошепна Ванс.
— Именно. — Ванс започва да схваща картинката, помисли си Стоун. — Кажи сега какво ще направиш, за да им попречиш?
Ванс погледна Стоун с всичкия си неотразим чар.
— Каквото е нужно! — тържествено изрече той.
— Ще разкриеш ли душата си пред данъчните?
— Да!
— Ще разкажеш ли пред ФБР всичко за финансовите машинации на Иполито и Бероун?
— Да! — Ванс вече се вживяваше в ролята си.
— Ще ми помогнеш ли да наврем малката империя на Бероун и Иполито в задниците им?
— О, да, дявол да го вземе!
— Ще свидетелстваш ли срещу тях в съда?
Лицето на Ванс страдалчески се изкриви.
— В никакъв случай! — възмутено отказа той.
Стоун пое дълбоко въздух.
— Ванс!
— Да, Стоун?
— Има шанс, подчертавам, нищожен шанс, да те измъкна от тази шибана каша, без за това да се разчуе.
Ванс широко се усмихна, разкривайки превъзходния резултат от работата на зъболекаря си.
— Знаех, че ще го направиш, Стоун!
— Не съм казал, че мога да го направя. Споменах за микроскопичен шанс. Но това предполага, че ще трябва да разкажеш всичко пред данъчните и ФБР.
— Съгласен съм, при положение че няма да стигне до вестниците.
— И означава, че ще трябва окончателно да се простиш с онзи милион и половина.
— Трябва ли наистина? — жално го погледна Ванс.
— Трябва! И не можем да пренебрегнем възможността федералните да те призоват да дадеш показания под клетва.
— Ще се позова на Петата поправка! — възмутено заяви Ванс.
— Ванс, това гарантирано ще срине репутацията ти.
— О! — беше реакцията му.
Стоун се бе надявал да разкрие пред Ванс истината за онова, което му предстои, но не беше сигурен, че е успял. В края на краищата, този човек беше филмова звезда.
57.
Ванс легна да дремне в апартамента си, а Стоун се залови да анализира ситуацията. Разполагаше със свидетел, нещо повече — обвинител, човек, който знае какви неща се вършат в империята на Иполито, но не желае да дава показания в съда. На всичко отгоре, след като бе приел — макар и в известна степен — да бъде адвокат на Ванс, той бе загубил част от убедителността си, като например заплахата да разкаже на таблоидите какво му е известно за делата на кинозвездата. Налагаше се да „продаде“ част от Ванс на федералните и вече беше време да види какво могат да му предложат те в замяна. Обади се на Хенк Кейбъл във ФБР.
— Здрасти, Хенк, Стоун Барингтън е.
— Здрасти, Стоун.
— Нещо ново?
— Хванал съм няколко специалисти по кодове да обработят натрупания материал от подслушването на „Бероун Файненшъл“, но даденото ни разрешение е на път да изтече, а още до никъде не сме я докарали и не съм сигурен, че разполагаме с достатъчно уличаващ материал, за да искаме удължаване на срока.
— Може би ще мога да помогна.
— Надявах се на нещо такова. Тук сме забили в първа глуха и ако момчетата не изчовъркат нещо от кодираните разговори… направо не знам.
— Познаваш ли в Ел Ей някакъв… примерно главен данъчен инспектор.
— Да, често се чуваме с един приятел.