Рик стана и на свой ред се отправи да търси телефон.
58.
След известно време се събраха отново около масата на Стоун, който тревожно очакваше решението. Без да каже нито дума, Джон Рубенс подписа екземплярите на документа и ги подаде на Стоун. След кратко колебание примера му последва и Хенк.
— Ти, Рик? — попита Стоун.
Рик също подписа и Стоун даде на всеки копие за архивата.
— Кога най-сетне ще се запознаем с твоя свидетел? — нетърпеливо попита Рубенс.
Стоун стана, отиде в съседния апартамент и след малко се върна с Ванс Колдър. Данъчният инспектор и агентът от ФБР веднага се превърнаха в любители на киното. Те скочиха на крака, едва не застанаха мирно и се здрависаха с известния актьор. Отношението на Рик Грант беше също толкова топло. После всички седнаха заедно.
— Ванс — каза Стоун и му подаде копие от споразумението, — Данъчната служба на Съединените щати, Федералното бюро за разследване и Главното полицейско управление на Лос Анджелис се съгласиха да ти дадат имунитет срещу съдебно преследване и да ти гарантират пълна конфиденциалност в замяна на твоя разказ за събитията от последно време. В допълнение към горното, от теб няма да се иска да даваш свидетелски показания в съда, а историята с отвличането ще остане настрани. Както споменах, срещу това от теб се очаква да бъдеш абсолютно честен с тях и да отговориш искрено на въпросите им. Трябва да те предупредя, че ако не кажеш истината, може да бъдеш обвинен в лъжа пред агент на ФБР. Разбираш ли условията на споразумението?
— Да — отговори Ванс.
— Мисля, че ще бъде най-добре, господа, ако дадете възможност на м-р Колдър да започне от началото и да разкаже каквото има, без да го прекъсвате. Когато свърши, естествено, ще можете да му зададете всякакви въпроси. Искам да ви напомня, че за мен м-р Колдър продължава да се намира в опасност и очаквам от вас да запазите местопребиваването му в тайна. Ванс?
И Ванс Колдър изнесе етюд, на който Стоун би изръкопляскал, ако се намираха в театъра. Федералните агенти и лосанджелиският полицай слушаха, без да помръднат, докато хрониката на необикновената история се разгръщаше сякаш пред очите им. Когато Ванс приключи, заваляха въпроси, но отговорите му бяха също толкова впечатляващи, колкото и монолога му. Стоун започваше да мисли, че този човек би трябвало да започне да пише собствените си роли.
Накрая Ванс се върна в апартамента си и Стоун отново се изправи пред федералните агенти.
— Това беше адски впечатляващо, но напълно недостатъчно — изпъшка Хенк Кейбъл.
— Предупредих ви, че няма и да бъде — напомни Стоун, — но сега за разлика отпреди няколко часа, вече имате посоката. Предлагам да започнете с арестуването на Мартин Бероун по обвинения в укриване на данъци, пране на пари и каквото още измислите на базата на подслушването. Винаги можете да го заплашите, че Ванс ще свидетелства срещу него. Макар че това няма да стане, Бероун не го знае. Можете да използвате и заплахата за обвинение в отвличане, понеже аз мога да ви предоставя свидетел, който ще потвърди, че Бероун е притежавал колата на мисис Колдър поне няколко дни.
Срещата приключи и Стоун помоли Рик Грант да остане още малко.
— Прав беше — със съжаление в гласа каза Рик, — за полицията няма да остане почти нищо.
— О, може и да има — успокои го Стоун. — Какво ще кажеш за убийство?
— Ти си жив.
— Вини Манкузо и Мани не са.
— Няма начин това да се свърже с Иполито.
— Набелязва се нов подход — каза Стоун. — Нека се обадя тук-там. — Той позвъни на Бети Саутард и чрез нея се свърза с Лу Регенстайн, с когото проведе дълъг разговор. После покани Рик да се качи при него в колата.
— Къде отиваме? — поинтересува се Рик.
— В „Центурион Студиос“ — обясни Стоун.
— С каква цел?
— С цел да видим Били О’Хара, който според мен е затънал до гуша в тази каша — и докато пътуваха натам, Стоун обясни какво има предвид.
— Този пич е бил полицай — въздъхна Рик. — Мислиш ли, че ще се хване?
— Има само един начин да разберем. Ако не се хване, двамата с теб ни чака повече работа, отколкото иначе.
Пристигнаха в „Центурион“, закачиха си временните пропуски на посетители и попитаха как да стигнат до офиса на шефа на охраната. Нямаха уговорена среща. Секретарката на О’Хара влезе в кабинета му и излезе почти веднага.