— Ще ви приеме — каза тя.
— Моля ви, обадете се в офиса на м-р Регенстайн и му предайте, че сме при м-р О’Хара — каза Стоун.
Двамата влязоха в кабинета и затвориха плътно вратата.
— Рик! — извика О’Хара и стисна здраво ръката му. — Как си?
— Отлично, Били — отговори Грант. — Нека те запозная с един човек: това е Стоун Барингтън.
Ръката на О’Хара омекна още в началото — той не криеше, че не е въодушевен. Това бе достатъчно, за да разсее последните съмнения у Стоун.
Стоун и Рик седнаха.
— Какво мога да направя за вас? — официално попита О’Хара. Виждаше се, че полага усилия да възстанови хладнокръвието си.
— По-добре най-напред свърши с телефонното обаждане — посъветва го Грант. В същата секунда телефонът наистина иззвъня.
По уредбата се чу гласът на секретарката.
— М-р Регенстайн за вас — съобщи тя.
— И й кажи да излезе на обяд — каза Рик.
— Тя вече беше — обърка се O’Xapa с ръка върху слушалката.
— Ами нищо, да обядва пак.
— Робин — каза O’Xapa, — иди в склада за канцеларски материали и вземи от всичко. Дай ми тук един час. — Той вдигна слушалката. — Лу? Как е?
Стоун и Рик чуха силния глас на Регенстайн в слушалката от разстояние. Нямаше никакво съмнение, че е много ядосан.
— Ама чакай малко, Лу! — примоли се O’Xapa. — Нека ти обясня!
Регенстайн отговори на молбата с дълга тирада и O’Xapa не можеше да вмъкне нито дума в гневния поток.
— Добре — каза той накрая и затвори.
— Били — обади се Рик, — макар повече да не работиш за „Центурион Студиос“, ние имаме съгласието да използваме този кабинет толкова дълго, колкото се наложи.
— „Колкото се наложи“? — разтреперан попита O’Xapa. Лицето му бе загубило цвета си.
— Били, ти беше добро ченге, според някои дори изключително, но това няма да ти помогне ни най-малко сега, освен ако не получим пълното ти съдействие.
— За какво? — объркано го погледна O’Xapa.
— Ето как стоят нещата: ти си арестуван за отвличане и предумишлено убийство, а по-нататък ще ти бъдат отправени и други обвинения. Знаеш правата си, така че смятай, че току-що съм ти ги прочел.
— Отвличане? Убийство? За какво говориш, Рик?
— Млъкни и ме изслушай! Сега ще ти дам възможност, която, излезем ли оттук, повече няма да имаш. Ще рискувам — без да съм го съгласувал — да ти обещая имунитет срещу съдебно преследване, ако разкажеш всичко сега. Ще трябва да дадеш показания срещу Иполито, Стърмак, Бероун и останалите замесени, но след като ги осъдят, ти ще спасиш кожата… Напомням ти, че имаш пълното право да не казваш нищо в този момент, но ако се възползваш от него, обещавам ти от цялото си сърце, че това ще е последният ти ден на тази земя като свободен човек. В допълнение ти обещавам и най-твърдото посрещане в затвора, което мога да ти осигуря… и повярвай, че нямаш представа какво означава това! Лично ще се погрижа да изкараш по възможно най-тежкия начин, излежавайки във възможно най-скапания затвор на този щат, а тук има места, които един нормален човек би направил всичко, за да не посети! Най-сетне, ще имам грижата да попаднеш в една килия с някои хора, които сам си тикнал зад решетката, когато беше полицай. — Той направи драматична пауза. — Това е предложението ми и времето изтича. Ще те попитам веднъж: какво избираш?
Стоун се напрегна, защото О’Хара бръкна в джоба си, но той извади оттам само кърпичка и попи лицето си.
— „Пълен имунитет“ ли каза?
— Да.
— От всичко? И ще ме пуснете?
— Да. Пет пари не давам какво си направил.
— Може ли да го имам написано?
— Били, аз вече съм единственият ти приятел… Гледай да не ме загубиш!
O’Xapa отвори чекмеджето на бюрото си и Стоун отново се стегна, но този път той извади флакон с хапчета. Наля си чаша вода и изпи едно, после се облегна на стола си. Беше смазан психически.
— Окей, Рик, ще се включа в твоята игра. Иполито да си го начука!
59.
Рик сложи на бюрото между двама им миниатюрен касетофон и го пусна на запис. Преброи до десет на глас, провери качеството на записа и нивото на звука, върна касетата в начално състояние и отново натисна бутона за запис.
— Казвам се Ричард Грант — започна той. — Аз съм лейтенант на отряда детективи към Полицейското управление на Лос Анджелис, придаден на разположение на началника на отряда. Провеждам разпит на Уилям О’Хара — бивш полицай и доскоро началник на службата за сигурност към „Центурион Студиос“. М-р О’Хара се съгласи да направи изчерпателно изложение за своята дейност в отсъствието на личен адвокат и ще даде показания срещу други лица, в замяна на гарантиран имунитет от всякакво съдебно преследване. В качеството на свидетел присъства м-р Стоун Барингтън, напуснал службата бивш нюйоркски полицай. — Той съобщи датата и времето, след което вдигна поглед към разпитвания. — Вие ли сте м-р Уилям О’Хара?