— Как се казваше този човек?
— Ралф ди Орио.
— Какво по-точно направихте с него?
— Пребих го до безсъзнание с полицейска палка.
— Искаше ли и друг път от вас м-р Иполито да прибягвате до насилие?
— Да, възложи ми да организирам три убийства.
— Направихте ли го?
— Да.
— Кои бяха жертвите?
— Първата беше м-р Стоун Барингтън, който сега виждам, че е успял да се спаси.
— Кой направи опита да бъде убит м-р Барингтън?
— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.
— Научи ли впоследствие м-р Иполито, че м-р Барингтън е избегнал смъртта?
— Не, доколкото ми е известно.
— Кои бяха другите две жертви?
— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.
— Защо бяха убити те?
— Бяха ги арестували по някакво обвинение и м-р Иполито се опасяваше, че биха могли чрез тях да го уличат в организиране убийството на м-р Барингтън.
— Кой извърши тези две убийства?
— Томас Косенца и Джоузеф Зито.
— Как бяха убити?
— М-р Иполито специално поиска да бъдат застреляни в главата и изхвърлени в Тихия океан, оковани за котва.
Рик написа нещо на лист хартия и го показа на О’Хара.
— Сега ще ви покажа едно написано име. Познавате ли го?
— Да.
— Отсега нататък в този разпит ще говорите за това лице като за м-р X.
— Добре.
— Поиска ли някой от вас да направите нещо по отношение на м-р X?
— Да, м-р Иполито ме инструктира да организирам отвличането на съпругата на м-р X и да я държа, докато не получа други разпореждания от него.
— Направихте ли го?
— Да.
— Кой извърши отвличането?
— Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.
— Къде беше отведена?
— Преместваха я всеки ден от едно място на друго.
— Поиска ли м-р Иполито от вас да се свържете с м-р X и да уредите връщането на жена му?
— Не, доколкото ми е известно това беше извършено от други лица.
— Знаете ли точно от кого?
— Други служители на м-р Иполито. Не знам имената им.
— Поиска ли от вас м-р Иполито да направите нещо друго във връзка с отвличането на мисис X?
— Когато м-р Регенстайн ми нареди да съдействам за връщането на мисис X, аз казах на м-р Иполито. Той ме инструктира да се престоря, че помагам на м-р X, но да докладвам за всичко на него или на м-р Стърмак.
— Беше ли замесен м-р Стърмак в отвличането?
— Той знаеше за него.
— Каква беше целта на отвличането?
— Да бъде оказан натиск върху м-р X да продаде акциите си в „Центурион Студиос“. М-р X е едър акционер.
— Имаше ли и друга цел?
— Допускам, че м-р Иполито е искал м-р X да участва в някои от деловите му начинания, но не знам подробности.
— Отново ще ви попитам, м-р О’Хара, отговаряте ли на тези въпроси без принуда и с единствения мотив да получите имунитет срещу съдебно преследване?
— Да.
Рик изключи касетофона.
— Добре, това е достатъчно засега. Ще започна процедурата по даване на имунитет и от страна на федералните власти, след това ще им позволя да те разпитат за по-големи подробности относно делата на Иполито, Стърмак и деловата дейност на Бероун.
— Мога да кажа още много неща — потвърди О’Хара.
— Добре. — Рик вдигна слушалката на телефона върху бюрото на бившия полицай и набра номер. — Обажда се Рик Грант. Арестувам един човек, който даде показания, уличаващи няколко други в сериозни престъпления. Искам веднага да бъде подготвена охранявана хотелска стая за него, където да може да бъде разпитан по-подробно. Да, ще почакам. — Той покри микрофона на слушалката. — Ще преместя Били веднага, а после ще говорим отново с Кейбъл и Рубенс. — Вдигна ръка от микрофона. — Добре. Изпратете кола без отличителни знаци пред отдела за охрана на „Центурион Студиос“, за да вземете човека. Казва се Уилям О’Хара. Да, същият. Ясно ли е всичко? Добре.
След по-малко от десет минути в кабинета на О’Хара влязоха двама детективи.
— Сложете го на задната седалка, без белезници, без показност и го откарайте в хотела — нареди Рик. — Вземете от него ключовете от дома му, идете там и му донесете дрехи. Не искам никой да го докосва с пръст.