— По какъв начин може да стане това?
Стърмак изглежда най-сетне бе успял да се овладее.
— Това е нелепо — каза той на Иполито. — Убий го веднага, нека Томи и Зип го откарат някъде и го застрелят. Нямаме нужда от него.
Иполито вдигна ръка и Стърмак замълча.
— По-спокойно, Дейвид, нека чуем какво има да ни каже м-р Барингтън. — Той отново насочи вниманието си върху Стоун. — Та щяхте да ни обясните по какъв начин можете да ни помогнете в изкупуването на „Центурион“.
— Като начало мога да накарам Ванс Колдър да ви даде акциите си, на съответната цена, разбира се. И мога да го убедя да приеме поканата ви да се превърне в телевизионното лице на „Сейф Харбър“.
— Бъдете по-конкретен, интересува ме как ще го постигнете — каза Иполито.
— Нека само кажа, че аз и м-р Колдър постигнахме взаимно разбирателство. Той цени съветите ми.
— Вие сте интересен човек, м-р Барингтън — констатира Иполито. — Знам някои неща за вас, естествено, всъщност знам почти всичко, което има смисъл да се знае. Знам, например, че притежавате около милион долара в търсени ценни книжа, така че бихте могли наистина да инвестирате в „Албакор“. И ако уредите размяната на акциите на м-р Колдър в „Центурион“ срещу акции на „Албакор“, аз бих могъл да ви разреша да придобиете и вие някакъв дял.
— О, аз мога да направя нещо по-добро, м-р Иполито — каза Стоун. — Мога да ви уредя да купите акциите на м-р Колдър в кеш, и то според мен на приемлива цена. Няма нужда да му давате акции на „Албакор“, особено след като цената им ще излети през покрива.
— Това звучи много интересно — призна Иполито.
— Всъщност мога да ви помогна да купите всички — или нека бъда точен, почти всички — акции на „Центурион“, включително онези, които в момента са притежание на Лу Регенстайн.
— Удивлявате ме, м-р Барингтън. Откъде изведнъж толкова много влияние у вас?
— Смених м-р O’Xapa в сърцето на Лу Регенстайн.
— Точно това дойдох да ти съобщя, Они — намеси се внезапно Дейвид Стърмак. — Регенстайн вчера е уволнил O’Xapa и аз изобщо не можах да го намеря.
Думите му дадоха на Стоун идеята:
— Няма и да го намерите — с безразличен тон каза той.
— И защо не? — погледна го Иполито.
— Защото снощи м-р О’Хара ни напусна по време на разговора, които имах с него. Предполагам сега е там, където смятахте, че пребивавам аз.
— Мъртъв е?
— За съжаление.
— И вие сте го убили?
— Не преди да ми каже всичко, което знаеше за вас и плановете ви по отношение на „Центурион“. Както впрочем и за убийствата на Винсент Манкузо и Маноло Лобианко.
Иполито се замисли над думите му в продължение на няколко секунди, после стана, отиде до прозореца и повика при себе си Стоун.
Стоун се приближи, застана до него и погледна навън.
Иполито сложи ръка връз рамото на Стоун и посочи с другата:
— Това там е „Центурион Студиос“ — каза той, говорейки за големия комплекс земя и сгради на няколко километра от тях. — А ето другото там е Сенчъри Сити, един от най-успешните строителни проекти в цялата история на Лос Анджелис. Онова, което искам да направя, е да построя нещо два пъти по-голямо и поне два пъти по-скъпо. Печалбата ще бъде милиарди долари през следващите десетина години и тя ще бъде разделена между група избраници. Това ли ви интересува, м-р Барингтън?
— Да — потвърди Стоун. И в същия момент забеляза нещо в картината извън прозореца на Иполито. Напрегна зрение, за да смени фокуса, защото нещото се намираше съвсем наблизо. Наведе се по-близко до стъклото и се вгледа. В стъклото имаше паяжина от почти микроскопични жички, по-тънки от човешки косъм. Той изведнъж разбра, че никакъв радиосигнал не може да напусне този кабинет.
Иполито се върна на мястото си зад писалището и направи знак на Стоун да седне в своето кресло.
— Мисля, че мога да ви кажа как бихте могли да финансирате проект от такъв мащаб — проговори Стоун, разчитайки, че касетофонът в тока на обувката му наистина работи.
— Ще ви бъда признателен — каза Иполито.
— Вие перете по някакъв начин — не разбрах как точно — милиони, може би милиарди долари от лихварство, наркотици, далавери в казината — имайки предвид опита на м-р Стърмак в последното, разбира се — като ги наливате в „Албакор“, после използвате изпраните суми, за да купите фирми като „Центурион“ например. Колко земя успяхте да купите около студиото?