— О, общо към хиляда декара.
— Господи — ахна Стърмак, — не му казвай тези неща!
— Дейвид, млъкни, ако обичаш — сряза го Иполито, — м-р Барингтън няма да спомене нито дума от нашия разговор пред никого. Това няма да бъде в негов интерес, нали, м-р Барингтън?
— Не, ако двамата с вас стигнем до споразумение — отговори Стоун.
— Ето какво — каза Иполито и стана, — Дейвид и аз трябва да участваме в съвещание, което има отношение към досегашния ни разговор. Защо не дойдете с нас? Ще научите още много за нашата стратегия.
Думите му обезпокоиха Стоун, но той знаеше, че хората на Рик и федералните агенти ще се ориентират в мига, в който отново започнат да получават сигналите от предавателя.
— С удоволствие — каза той. — Къде отиваме?
— Ще видите — успокои го Иполито. Той натисна бутон под писалището и отново се появиха Томи и Зип. — Придружете м-р Барингтън — нареди той. — Ще пътуваме заедно всички.
— Оттук, м-р Барингтън — вежливо го покани Томи и посочи страничната врата, през която двамата бяха влезли.
Стоун стана и отиде до вратата, следван отблизо от Иполито и Стърмак. Очакваше там да има частен асансьор, но вместо това се озова в коридор, в дъното на който имаше стълбище, водещо само нагоре! И понеже така или иначе бяха на последния етаж, идеята никак не му се хареса.
— Кажете ми — каза той на Иполито, докато се качваха по стъпалата, — никога ли не сте имали неприятности с полицията?
— Определено не — късо отговори Иполито.
Излязоха на покрива, където ги чакаше хеликоптер. Витлата му бавно набираха обороти.
— Чудесно — каза Стоун. — Защото замисълът ви може да се реализира само докато полицията не надуши какво става. Къде отиваме с този хеликоптер?
— Ще видите — все така немногословно каза Иполито, но думите му потънаха в грохота на хеликоптера.
62.
Чакащите в подземния гараж Рик и Дино слушаха напрегнато радиостанциите си, докато недалеч от тях се отваряха и затваряха вратите на асансьора, влизаха и излизаха хора. После чуха Стоун да казва:
— Пристигнах.
— Боже! — изненада се Дино. — Чува се толкова добре. Бих искал и аз да мога да дам на хората си такава техника.
— Шшш — прекъсна възторзите му Рик. — Той вече е в приемната.
Чуха Стоун да се представя на секретарката и да замълчава. После я чуха да поканва Стърмак в кабинета на Иполито и накрая чуха Стоун отново да казва няколко думи. После се чуха само меки стъпки и след това нищо повече освен лекото съскане на белия шум.
— Намерили са системата — каза Дино и отвори вратата на колата. — Да вървим.
— Почакай малко. Никой не го е претърсвал, щяхме да чуем. Той просто е влязъл в екранирано помещение. Нека изчакаме и послушаме.
И наистина, чуваха се откъслечни думи, но нищо разбираемо.
— Поне е успял да ги накара да говорят — удовлетворено каза Рик. — Добре че има и касета.
Продължиха да случат лекото пращене, на чийто фон пробиваше по някоя неразбираема дума.
— Може би проблемът е между нас и буса — предположи Рик. — Я да излезем. — Той слезе от колата и тръгна да излиза от гаража, следван от Дино.
Рик прекоси улицата, заобиколи буса и рязко почука на плъзгащата се врата. Вратата леко се открехна.
— Грант и Бакети — съобщи Рик. — Пуснете ни вътре.
Вратата се доотвори, Рик и Дино влязоха и вратата отново се затвори зад тях.
— Получаваме ли нещо от Стоун? — попита без предисловия Рик.
— По някоя дума от време на време. Нещо блокира сигнала.
— Това не ми харесва — каза Дино. — Мисля, че трябва да влезем.
— Още не — настоя Рик. — Знаем, че говорят. Ако чуем нещо, което да прозвучи като начало на неприятностите, ще дам заповед, но дотогава — не.
Пукането продължи още малко и в един момент внезапно спря.
— Пак го чувам добре — каза радиооператорът.
— Пусни го на говорител — нареди Рик.
Чуха стъпки по циментов под, после звук от качване по стълби, след това се разнесе гласът на Стоун — силен и ясен:
— Кажете ми, никога ли не сте имали неприятности с полицията?
Рик сграбчи ръчната си радиостанция.