Иполито го изгледа с отвращение.
— Трябваше да усетя, че не ставаш за тази работа, Дейвид — каза той, сграбчи го за рамото и го изхвърли навън през вратата на хеликоптера.
Стоун го видя да се забива от петнайсет метра височина във водата и това беше грешка. Мигновеното отклоняване на вниманието му бе достатъчно за Иполито, който се хвърли върху него. Той беше здраво сложен и силно мотивиран. Стоун получи няколко силни прави в главата от дясната ръка на Иполито, който държеше с лявата пистолета в неговата дясна.
Стоун се бореше с лявата и на свой ред нанесе няколко точни удара, но размяната не беше в негова полза. Губеше рунда бързо. Нов силен удар този път в слепоочието, пред очите му притъмня и той падна на пода върху труповете на Томи и Зип. Иполито обаче не го оставяше — нахвърли се върху него, продължавайки да замахва. Стоун успя някак да се извърти на лявата си страна, хвана Иполито и го смъкна на своята височина, отслабвайки ударите му.
Тогава Иполито се отказа от боксовия двубой и хвана пистолета с двете си ръце. Дръпна го с все сила и оръжието неволно изгърмя.
Стоун видя главата на пилота да експлодира.
Хеликоптерът се завъртя, първо бавно, после все по-бързо.
Стоун не можеше да разбере падат ли, или се издигат, но си изясни всичко, когато след няколко секунди се забиха във водата. Задната врата беше отворена и машината нямаше никакъв шанс да се задържи на повърхността. Стоун забрави за Иполито и започна да се бори да излезе от кабината. Пистолетът в лявата му ръка беше изчезнал, но дали го бе изпуснал, или Иполито бе успял да му го отнеме, не знаеше.
Изскочи на повърхността. Дявол да го вземе, това вече го научих, удиви се той на себе си. Но колко костюма му бе струвало упражнението! От черния хеликоптер нямаше и следа, но продължаваше да го чува във водата под себе си, защото витлото още се въртеше.
И докато се оглеждаше, на два метра от него изскочи Иполито. Изглеждаше много ядосан и държеше пистолета на Зип, в чийто пълнител, доколкото си спомняше Стоун, трябваше да има поне още дванайсет или четиринайсет патрона. Стоун се гмурна под водата.
Не затвори очи и това му позволи да види нещо много интересно: водата до Иполито експлодира, а пистолетът в ръката му пое към дъното, бавно превъртайки се.
Стоун изплува пак. Над тях висеше хеликоптер на лосанджелиската полиция. В отворената му врата стоеше Рик Грант, стъпил с един крак на плавника за кацане. В ръцете си държеше карабина. Карабината беше насочена към Иполито, който гневно гребеше с две ръце, за да се задържи на повърхността.
И тогава Стоун видя Дино да скача от хеликоптера, държейки няколко спасителни жилетки. Той потъна за малко и веднага изскочи на повърхността.
— Дължиш ми един костюм на Армани! — сърдито му извика той и му подаде една от жилетките. Другата хвърли небрежно към Иполито.
Стоун го сграбчи в ръцете си и звучно го целуна по челото.
— Махай се от мен! — изкрещя Дино. — Костюмът ми стига!
Долетяха и други хеликоптери и във водата наскачаха хора, които наобиколиха Иполито. Хеликоптерът на Рик вече беше кацнал на плавниците си.
Дино и Стоун заплуваха към него.
Епилог
Стоун седеше до прозореца в кабинета си на Търтъл Бей и гледаше как първият за сезона сняг покрива с бяла пелена градината зад дома му. Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.
— Ало?
— Арингтън е.
— Как си? — попита той с топъл глас. Не беше говорил с нея от месеци, защото тя не бе искала това.
— Добре съм. Как завърши всичко в Ел Ей?
— Процесът срещу Иполито започва в началото на следващата година. Призован съм като свидетел.
— Във вестниците писаха достатъчно за тези неща. Мисля, най-загрижени бяха в „Уолстрийт Джърнал“. — Имаше нещо в гласа й, което го безпокоеше. А и откога в нея тази готовност да води празни разговори? — Все още ми е трудно да приема, че е бил замесен и Дейвид Стърмак — той и жена му винаги са били мили с мен.
— Още не са я намерили — каза Стоун. — Както изглежда, заминала е за Панама веднага след като е изпразнила домашния сейф и оттогава никой не я е виждал.
— Представи си само — жена като нея да се крие.
— Тя е много богата, така че нека не я мислим. Сигурен съм, че ще направи някой жиголо безкрайно щастлив.
— Ванс ми каза да ти изпратя касета с „Извън съда“ — той лично участва в монтирането, за да можеш да се видиш във филма.