Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Какво става в Голямата ябълка?

— Всъщност в момента не съм в Ню Йорк, а в Ел Ей, и се питам дали си склонен да заработиш нещо допълнително?

— Опасявам се, че това вече не е възможно, но ти винаги можеш да ме поканиш на обяд.

— Само кажи кога и къде?

— Помниш ли стария „Бистро Гардън“ на Кенън Драйв?

— Не, Ел Ей за мен е чужд град.

Грант му даде адреса.

— Сега се нарича „Спейго Бевърли Хилс“. Ще се видим там в дванайсет и половина, аз ще резервирам маса.

— Става и не забравяй, че аз черпя.

— Окей, чао.

Стоун набра номера в офиса на Бети.

— Ало?

— Твоят гост се обажда. Можеш ли да говориш?

— Давай бързо.

— Каква кола кара Арингтън?

— Близнак на мерцедеса на Ванс — онази, която ти беше дал — само че в бяло.

— Модел от коя година?

— Чисто нова.

— Случайно да знаеш регистрационния номер?

— Това е ВИП номер. — Продиктува му го по букви: — А-Р-И-Н-Г-Т-Н.

— Благодаря, това беше всичко.

— Чао.

— Довечера кога?

— Около седем — ще ти се обадя, ако ми се наложи да закъснея — и тя затвори.

Стоун се обади на Бил Егерс.

— Още ли си в Ел Ей?

— Да. Спомена ми, че си познавал някакъв от едно време с връзки с мафията, който обичал да говори.

— Да.

— Обади му се и го попитай чувал ли е някога за тип на име Иполито, който е работил за Чарли Лучано.

— Ти още ли се занимаваш с този Иполито?

— Аха.

— Окей.

— Попитай го и дали въпросният е имал син, който също движи семеен бизнес.

— Окей, къде мога да те намеря?

— Опитай на клетъчния ми телефон, защото ще съм в движение.

— Ще бъде следобеда — мое време.

— Чудесно.

Следващото обаждане беше на секретарката му в Ню Йорк — искаше да провери дали няма нещо неотложно за него. Излезе за обяд с малко време в резерв. Съзнаваше, че без съдействието на съпруга на изчезналата, ако никое от обажданията му не придвижеше нещата напред, трябваше да започне всичко от самото начало.

16.

Стоун остави колата на момчето, обслужващо паркинга, и влезе в „Спейго Бевърли Хилс“. Придружиха го до маса в градината, където си поръча минерална вода. Заведението вече беше почти пълно и той забеляза няколко добре познати му от филми и от телевизията лица. В следващия момент видя към него да се приближава Рик Грант. Полицаят беше посивял и прибавил килограми, но общо взето изглеждаше както Стоун го помнеше.

— Как си, Стоун? — протегна ръка Грант.

— Не е зле, Рик, ти как си?

— Оправям се.

— В Централното ли си вече?

— Да, на лека служба като заместник на шефа на детективите.

— Административна длъжност?

— По-скоро консултантска по различните случаи. Точно в момента пиша дълъг отчет за състоянието на организираната престъпност в Ел Ей, което ми е старата специалност.

— Много интересно — каза Стоун. — Защо не поръчаме?

Поговориха на общи теми, докато донесат храната.

— Какво беше онова за допълнителното заработване? — поинтересува се накрая Грант.

— Имам нужда от човек, който се оправя в местната ситуация и който може да ми даде експертна помощ върху случай, по който работя. Съжалявам, че не си на разположение.

— Не казах такова нещо. Думите ми бяха в смисъл, че в отдела не се гледа добре, ако работиш на две места. А и нямаше начин да обсъждаме това по телефона. Я по-добре кажи за какво става дума.

— Става дума за петстотин на ден. Не съм сигурен за колко време, но говорим за кеш и в края на годината няма да попълвам данъчен образец за изплатената сума.

— Звучи доста приятно, но аз имах предвид какво искаш.

— Нуждая се от съвет, интелигентност, абсолютна дискретност и може би от едно-две показвания на полицейската значка.

— Давай по същество.

— Моя приятелка е изчезнала. Съпругът й ми се обади преди няколко дни и ме повика да дойда и да я намеря.

— Домашни истории.

— И аз така помислих в началото, но сега вече не съм сигурен.

— Какво те накара да размислиш?

— Когато пристигнах тук, всички — разбирай всички — познати на съпруга положиха невероятни усилия да ме отклонят от задачата. Накрая съпругът ми каза, че жена му се обадила, че е добре… и набързо ме натириха от града.