Манкузо Винсент протегна ръка и Стоун я стисна. В края на краищата, те така и не бяха се запознали.
— Готови сме — съобщи Вини. Обърна се, завъртя ключа на запалването, двигателите изреваха послушно, а Мани изтегли мостчето и освободи въжетата за акостиране.
— Къде е м-р Иполито — поинтересува се Стоун, — къде са другите гости?
Вини натисна лоста напред и яхтата се измъкна от пристана.
— Повечето от гостите вече са на борда на голямата яхта. М-р Иполито и приятелите му използваха хеликоптер, за да се прехвърлят от центъра на града.
— Да ви предложа ли нещо за пиене? — попита Мани.
— Бира, ако може.
Мани слезе долу и се върна с „Хайнекен“ и чаша на сребърен поднос.
— Заповядайте. В кабината ли ще останете или предпочитате да слезете долу?
— Предпочитам горе, ако не преча — отговори Стоун. — Нощта е прекрасна. — Беше се поуспокоил малко, така че намери място при кърмата и седна.
— Да, прекрасна нощ, наистина — съгласи се Мани. — Когато излезем от акваторията на марината, се открива удивителна гледка към залеза.
Яхтата минаваше покрай акостиралите морски съдове и се отправяше към открито море. Пет минути по-късно вече се клатеха над вълните на Пасифика и Вини увеличи скоростта.
— Колко е пътят до яхтата на м-р Иполито? — попита Стоун.
— О, четиридесет — четиридесет и пет минути и ще вдигнем към четиридесет възела. Тази приятелка е доста чевръста.
Яхтата вече се носеше над гладката повърхност към тъмночервената огнена топка на слънцето и Стоун започна да се наслаждава на пътуването. Разминаваха се и изпреварваха други лодки, на път за и откъм Марина Дел Рей, но не след дълго вече бяха напълно сами и продължаваха да се носят напред.
Стоун започна да си мисли какво ще каже на Иполито. Осъзна, че не е много. Щеше повече да слуша. Съмняваше се, че Стърмак или Иполито някога щяха да му възложат каквато и да е работа и предполагаше, че това е просто примамката да го докарат тук. Но умираше от любопитство да разбере какво имаха да му казват.
Бяха пътували с пълна скорост поне половин час, когато Вини намали. Стоун стана и се огледа. Слънцето беше залязло, Каталина се намираше право пред тях и на нейния фон се виждаше сигнализацията на стотици яхти. Хората бяха хвърлили котва за през нощта и вече сигурно вдигаха наздравици по бордовете. Стоун осъзна, че е изгладнял. Продължиха на бавен ход още малко и после Вини забави съвсем.
— Не искаме да предизвикаме ненужно вълнение и да клатим хората — обясни той, зави на деветдесет градуса наляво и изтегли лоста до упор. Двигателите замъркаха на празен ход. Яхтата се разлюля от вълните.
— Къде е яхтата на м-р Иполито? — поинтересува се Стоун.
Зад него се разнесе трудният за объркване звук, с който се изтегля затвора на пистолет, и той усети върху тила си хладната стомана. Обърна се и видя това, което знаеше — Мани беше опрял оръжието до главата му.
— Ти няма да стигнеш до яхтата — уведоми го Мани.
Стоун отвори уста да каже нещо, но Вини лепна парче от изолационна лента връз нея.
— Вдигни си ръцете — нареди Мани и Вини откъсна ново парче лента.
Стоун не помръдна.
Мани опря пистолета в лявото му око.
— Можем да го направим чисто, можем и по гадния начин — каза той. — Ти как предпочиташ?
Стоун протегна ръце и Вини ги стегна с няколко намотки лента, после се наведе и повтори упражнението с глезените му. Отиде до някакъв метален шкаф и извади от него стотина метра намотана в кръг котвена верига и заораваща дънна котва.
Стоун усети вътрешностите му панически да се свиват и положи усилия да не се случи нещо унизително. И без това ситуацията беше повече от неприятна. Започна, може би фатално късно, да търси начин да се измъкне. Защо изобщо се бе качил на яхтата? Слънцето беше напълно залязло и на негово място бе изгряла почти пълна луна. Палубата на яхтата бе осветена от призрачна светлина.
Вини и Мани говореха нещо за някакви скоби, но гласовете им идваха отдалеч. Стоун видя единият да изважда сандъче с инструменти, да рови из него, да вдига скоба, да я промушва във веригата и да я затяга с клещи.
Избутаха го към кърмата. Първоначално Стоун се противопостави, но после погледът му спря върху сандъчето. По настояване на Мани той подскочи напред, „спъна се“ и падна върху сандъчето, разсипвайки съдържанието му на палубата.