— „Каталина-35“, на преклонна възраст.
— Добре поддържана — огледа се Стоун, — но мисля, че сигналната ти светлина е изгоряла.
— Вярно — призна Хелфорд, — все не се наканвам да се кача и да я сменя.
— Не видях, че съм се приближил — поясни Стоун и разтри челото си.
— Имаш цицина.
— Ще ми мине.
Хелфорд подаде на Стоун сандвич и нова чаша супа.
— Има нещо, което ми се иска да те попитам — замислено каза той.
— Давай.
— Забърквам ли се в нещо незаконно?
— Не, просто си предотвратил нещо незаконно.
— От визитките ти разбрах, че си адвокат. Следва ли да наема адвокат?
Стоун поклати глава.
— Няма нужда. Страхотен сандвич.
— Благодаря. Сигурен ли си, че няма да имам някакви проблеми заради твоите неприятности?
— Напълно. Ти си добър самарянин и това е всичко.
— Спомена нещо, че искаш да си мъртъв.
— Не, аз съм мъртъв и искам да остана така поне за известно време.
— За да не повтори опита си онзи, който се е опитал да те убие?
— Те няма да получат втора възможност да опитат. Просто сега това, което трябва да направя, ще бъде по-лесно, ако мислят, че не е нужно да се безпокоят какво може да им се случи.
Хелфорд отхапа голяма хапка от своя сандвич и замислено задъвка.
— Стоун? — погледна го той.
— Да?
— Нали няма да убиеш някого?
Стоун мисли върху въпроса близо минута. Или може би върху отговора.
— Не — излъга го накрая той.
33.
Акостираха в Лонг Бийч малко след три часа сутринта. Облечен в дадени му назаем джинси и потник с инициалите на Калифорнийския университет, Стоун им помогна да затегнат въжетата и да наместят лодката, след което тримата тръгнаха заедно към парка.
Дженифър подаде на Стоун пластмасова пазарна торба с голям мокър куп в нея.
— Дрехите ти — обясни тя.
— Стоун, да те откарам ли донякъде? — предложи Хелфорд. — Ще ти бъде малко трудно да намериш такси по това време на нощта.
— Колата ме чака на Марина Дел Рей, това далече ли е за теб?
— Няма проблем. Дженифър, мила, върни се на лодката и се опитай да поспиш. Ще се върна до половин час.
— Нямам сили да споря — уморено каза тя.
Стоун се качи в маздата заедно с Том Хелфорд и двамата потеглиха.
— Продължавам да имам чувството, че трябва да направя нещо повече, за да ти помогна — проговори след малко Том.
— Наистина няма какво повече да направиш — отговори Стоун. — Дай ми адреса си и ще ти изпратя дънките и потника.
— По-добре ги подари на първия бездомник.
След малко спряха на паркинга в Марина Дел Рей.
— Наистина бих искал да мога да ти кажа повече за случилото се — каза Стоун, — но историята е много, много дълга, а и в нея има много объркани неща.
Хелфорд надраска нещо на листче и му го подаде.
— Тук са адресът и номерът ми. Повярвай, някой ден бих искал да чуя тази объркана история.
— Ако има хепиенд — въздъхна Стоун. Бръкна в джоба си и извади парите.
Хелфорд вдигна ръка.
— Забрави.
Стоун отлепи три стотачки.
— Просто искам двамата с Дженифър да си купите възможно най-добрата вечеря, която някога сте си позволявали.
Хелфорд се усмихна и прие парите.
— Щом поставяш нещата по този начин.
Стиснаха си ръцете на сбогуване, Стоун слезе и проследи с поглед отдалечаващата се кола. После намери своята. Огледа се и видя на стотина метра от себе си нощния пазач, който за щастие вървеше в другата посока, отвори багажника на колата, хвърли подгизналите дрехи в него, извади щангата за гуми и затвори багажника.
Внимавайки да не го забележи някой закъснял гуляйджия, той се промъкна бос по понтоните до мястото, където беше акостирана „Мария“. Качи се безшумно и установи, че навсякъде е тъмно. Съмняваше се, че Вини и Мани спят на яхтата, но малко предпазливост нямаше да му навреди.
Надникна през стъклената врата на кабината. Светлината от понтона му помогна да види, че е празна. Вратата беше заключена, но ключалката беше слаба да се противопостави на щангата. Дори не вдигна шум. Осъзна, че тайно в себе си се надява поне единият да е останал на борда, за да използва щангата и по друг начин. Мина през каюткомпанията, погледна в каютите — навсякъде беше празно.