— Не знам… може да стане. Но аз бих желал да му стоваря нещо тежко на главата. Жалко е, че опитът за убийство не е успял — тогава щяхме да използваме заплахата от смъртно наказание, за да му отворим устата.
Стоун се разсмя:
— Е, чак такава жертва не съм готов да направя. — После се сети нещо друго: — Чакай малко! Манкузо не знае, че опитът не е успял! Обвини го направо в убийство.
— Не мога да направя това, Стоун. Нали знам, че си жив?
— Добре, не го обвинявай официално, но го заплаши, че ще го направиш по време на разпита.
— Може би си струва да опитаме, само че той ще поиска адвокат в мига, в който го закараме в управлението.
— Тогава разходете го насам-натам в колата, поговори му, докато сте на път. Кажи му, че ако ни предаде Мани и Иполито за убийството и ако ти каже каквото му е известно за операциите на Иполито, ти ще му спестиш и двете обвинения.
— Забрави, Стоун, това няма начин да сработи. Не можем да обвиняваме Иполито в убийство, което не е направил, а от друга страна, съмнявам се, че дребна въшка като Мани може да знае нещо важно за Иполито.
— Може би си прав — с неудоволствие се съгласи Стоун.
— Виж, Стоун — намеси се Кейбъл, — имам чувството, че ти искаш всичко да стане сега, веднага, само че това е невъзможно. Трябва време, за да се съберат достатъчно доказателства за финансови престъпления.
— Разбирам.
— Естествено, ако намериш свидетел, който знае отвътре какво става в „Албакор“, това би ускорило нещата съществено.
— Ще помисля по този въпрос — каза Стоун.
— О — сети се Кейбъл, — чух да се споменава за отвличане.
— Още не съм сто процента сигурен — отговори Стоун. — Като разбера, ще ти се обадя.
— Стоун — погледна го Кейбъл, — гледай да мине без жертви, моля те. Отвличанията са деликатна работа.
— Ще внимавам — каза Стоун.
След вечерята Стоун и Грант се сбогуваха с Кейбъл и тръгнаха към паркинга.
— Имам за теб две неща — съобщи му Грант, измъкна пакет от колата си и му го подаде. — Това е малък и лесен за скриване „Валтер“, 7.65 мм. Ето и кобур за през рамо.
— Благодаря ти, Рик, идеален е.
Грант му даде и плик.
— Това е разрешително за носене — каза той. — Лично съм го носил за подписите. Пенсионираните полицаи често искат такива и в тях обикновено не се специфицира модела на оръжието. Не бих искал да те задържат, та макар и случайно, и да нямаш в себе си разрешително.
— Страшно съм ти благодарен, Рик.
— Освен това не бих искал да застреляш някого с този пистолет, макар че като оръжие той е чист, колкото изобщо е възможно. Ще се чувствам много виновен, ако се стигне дотам.
— Рик, повярвай ми, наистина разбирам твоята позиция. Не мога да ти обещая, че няма в никакъв случай да го използвам, но ти обещавам, че ако го направя, ще бъде за добра кауза.
Грант въздъхна:
— Не съм сигурен, че мога да очаквам нещо повече от теб — каза той.
Стоун се върна в „Бевърли Хилс Хотел“ бавно. Беше се регистрирал там под истинското си име и не беше сменил колата. Надяваше се сега, като беше въоръжен, някой да се опита да му направи нещо, но знаеше колко е малка вероятността за това.
35.
Закуси късно на терасата, гледаща към градината на хотела, като си мислеше за думите на Хенк Кейбъл от предната нощ. На човека му трябваше свидетел срещу Иполито, за да натежат аргументите му пред неговите шефове, иначе те нямаше да разрешат никакъв ход срещу толкова високопоставена личност. Можеше да се сети само за двама потенциални свидетели. Телефонира на първия.
— Ало? — Гласът беше внимателен и неутрален.
— Барбара, обажда се Ст… Джек Смитуик.
— Кой номер търсите, моля?
— Там ли е?
— Съжалявам, грешка — каза тя и преди да затвори, бързо прошепна: — Обади се след час.
Нямаше какво друго да прави и Стоун слезе при басейна, за да поплува. Прочете вестниците в шезлонг, поиска телефон и позвъни отново.
— Ало?
— Мисля, че правилният въпрос в такива случаи е: Чист ли е хоризонтът?
Тя се засмя.
— Да, чист е.
— Свободна ли си за обяд.
— Да, и този път имам кола.
— Ела при басейна на „Бевърли Хилс Хотел“ и си вземи бикини, най-малкия размер.
— Ще бъда там след час — радостно обеща тя и затвори.
Стоун преплува няколко дължини, след това помоли да му донесат навес.