— Мина идеално — поправи го Грант. — Искаш ли да дойдеш и да погледаш как пържа Манкузо?
— С удоволствие. Качи се при мен, ще те откарам.
— Смятам да организирам разпознаване за Вини — съобщи Грант. — Така, за да напълни гащите.
Когато пристигнаха, Стоун седна в тъмната стаичка зад огледалото и се загледа в неспокойния Манкузо. Беше сам в стаята за разпит и беше изплашен. След малко при него влязоха Рик Грант и още един полицейски офицер и седнаха на масата срещу Манкузо. Стоун чуваше скърцането на столовете им през говорителя в стаята. Другият полицай предложи на Манкузо цигара.
— Не, благодаря — отговори бандитът, — отказах ги.
— Радвам се, че си толкова загрижен за здравето си, Вини — проговори Грант. — Предполагам, готвиш се да живееш дълго.
— Естествено — нахакано отговори Манкузо.
Грант поклати глава.
— Перспективите не изглеждат добри. Особено за теб…
— Какво искате да кажете? — намръщи се Манкузо.
— Е, не са чак толкова лоши, колкото биха могли да бъдат — продължи Грант. — Например вече не се налага да стоиш в газовата камера и да сдържаш дъха си, както правят повечето — напълно безполезно, впрочем — защото днес на мода е иглата. Боц и… нали се сещаш. Уверяват ме, че не било неприятно.
— Ти луд ли си? — изгледа го Манкузо. — За невинно букмейкърство?
— Не е за това, Вини — хванали сме те за друго.
— Вие сте побъркани! — извика Манкузо. — Къде ми е адвокатът?
— Обадихме му се и предполагам, че скоро ще дойде. Но мислех, че в оставащото дотогава време може да помислиш в какво положение се намираш. Предполагам досетил си се, че преди малко моят свидетел те разпозна в редицата?
— Свидетел на какво?
— На убийството на Стоун Барингтън.
Манкузо ги изгледа в продължение на дълга минута.
— Кой?
— Онзи, когото изхвърлихте пред Каталина миналата нощ — един човек в малка рибарска лодка ви е видял двамата с Мани. Той е тук, при нас.
— Не знам за какво говориш — заяви накрая той.
— Говоря ти за трупа, който тази сутрин извадихме от дъното на канала, прикован за котва. Свидетелят ми ви е видял да ритате Барингтън от спортната яхта „Мария“ около девет часа вечерта. Наблюдавал ви е през бинокъл за нощно виждане. Видял е всичко. — Лицето на Манкузо започна да се разпада. — Единственият проблем пред нас сега е кой ще заслужи иглата? — обясни спокойно Грант. — Ти, Мани… или и двамата? — Манкузо не каза нищо, но беше очевидно, че мисли трескаво. — Хванахме пръв теб, така че имаш предимство за споразумението — продължи Грант. — Като заловим Мани, ще предложим и на него, ако не си го изпреварил да приемеш.
— Искате да ви дам Мани, така ли? Това ли било?
— Не само Мани — уточни Грант.
— Накъде биеш? — присви очи Манкузо.
— Трябва ни онзи, който е направил поръчката.
Манкузо започна да клати глава.
— Забрави!
— Искаме Иполито.
Името стресна Манкузо.
— Откъде?… — и той млъкна. — Не познавам човек с такова име — упорито каза той.
— Вини, адвокатът ти всеки момент ще пристигне и когато седне до теб, ще стане много по-трудно да разговаряме за каквото и да е било, още по-малко за споразумение. Нали и двамата знаем кой му плаща!
Манкузо вече обилно се потеше.
— Виж, аз… — Той пое дълбоко въздух. — Не искам аз да го отнеса.
— Тогава не го прави — сви рамене Грант, сякаш ставаше дума за най-простото нещо. — Говори с мен. — Манкузо продължи да се поти, но не казваше нищо. — Познаваш Мани добре — продължи след малко Грант. — Допускаш ли, че той ще пожелае да го отнесе заради вас двамата?
— Мани е свястно момче — измънка Манкузо, — той никого няма да предаде.
— Така ли смяташ наистина, Вини? Вярваш, че Мани ще избере иглата, за да ви спаси двамата с Иполито? — Той тъжно поклати глава. — Аз не вярвам.
Манкузо помисли за това известно време, после погледна Грант и отвори уста, за да заговори. В този момент в стаята влезе човек с куфарче.
— Казвам се Лари Клайн — съобщи той. — Представям Винсент Манкузо. Какво става тук?
— Бъбрихме за това-онова — отговори Грант.
— Моят клиент няма какво да каже в този момент — заяви Клайн. — Опитвахте ли се да го разпитвате?
— М-р Манкузо бе запознат с правата си — обясни Грант. — И дори подписа декларация в този смисъл.