— Е, добре, повече няма да говори — каза Клайн, — и аз настоявам да бъде преместен в обезопасена срещу подслушване стая, където да мога да разговарям с него дискретно.
— Както пожелаете — съгласи се Грант и се обърна към другия полицай. — Отведи м-р Клайн и м-р Манкузо в трета стая, след това ги остави сами.
Полицаят излезе с Манкузо и адвоката му. Грант се обърна към огледалото и изразително сви рамене. След малко влезе в стаичката при Стоун.
— По дяволите! — изруга Стоун. — Още три минути и щеше да пропее.
— Какво да се прави — въздъхна със съжаление Грант, — някой път печелиш, друг път губиш.
— А Мани? Заловихте ли го?
Грант поклати глава.
— Има хора, които го търсят, но ако не го хванем, преди адвокатът на Манкузо да му се е обадил по телефона, шансовете ни да се доберем до него стават нищожни.
— Колко време можете да задържите Манкузо?
— Ще си вечеря у дома. Не мога да го обвиня в твоето убийство.
— Предполагам, че няма как.
— И адвокатът му сигурно ще си зададе някои очевидни въпроси, след като Манкузо му разкаже за разговора ни.
— А Иполито ще научи до един час по-късно.
— Вероятно — каза Грант. — Чудя се как ще приеме тази информация. Предполагам, че силно ще го обърка и… ядоса.
— Надявам се да стане така — каза Стоун.
37.
Когато Стоун се прибра в „Бевърли Хилс Хотел“, до него веднага се приближи момчето, което паркираше колите.
— О, м-р Барингтън, вие нали ми казахте, че няма да ползвате мерцедеса известно време?
— Точно така.
— Ами, вашата приятелка мис Тиърни го взе и излезе преди десетина минути.
— Излезе?! — не повярва на ушите си Стоун.
— Точно така.
Стоун влезе в хотела озадачен и се качи в апартамента си. Личните принадлежности на Барбара още бяха там, а на нощната масичка имаше оставена бележка:
Мили Стоун,
Забравих си гримовете на яхтата на Марти и отивам да си ги прибера. Ще се поразходя из магазините и по-късно следобеда ще се прибера.
— О, господи — простена Стоун. Изтича надолу по стълбите и нареди веднага да му докарат колата.
Момчето беше объркано.
— М-р Барингтън, когато става дума за няколко минути, можете да я оставяте пред входа — каза то.
— Съжалявам — каза Стоун, тръшна вратата и потегли със свистене на гумите. Отиде на Марина Дел Рей с максималната възможна скорост, обезпокоен, че може да се появи Мартин Бероун и да завари Барбара в момент на изнасяне. Не беше сигурен каква история би разказало момичето, ако върху него бъде упражнен натиск, а последното нещо, което искаше, бе да го излага на каквато и да е опасност. Когато пристигна, колата на Арингтън беше пред магазина.
Паркира и бързо тръгна покрай понтоните, към мястото, където бе акостирана „Палома“. На яхтата не се забелязваха хора. Той се огледа, поколеба се за момент и скочи на борда й. Вратата на кабината беше заключена и Барбара не се виждаше вътре. Слезе бързо, тръгна обратно към колата си и в този момент видя нещо, което му достави истинско удоволствие: голям, монтиран на баржа кран внимателно търсеше път между понтоните. Стоун спря на главния понтон и избра място, откъдето да наблюдава най-добре спасителната операция. Няколко минути бяха необходими на леководолазите, за да прекарат въжетата под корпуса на потопената „Мария“, после кранът бавно започна да я издига. След малко спортната яхта излезе над водната повърхност и бе вдигната на нивото на понтоните. Леководолазите съблякоха неопреновите костюми и пуснаха помпите, които трябваше да източат водата от нея. Стоун с удовлетворение отбеляза, че последната фаза на операцията се оформяше като доста продължителна. Надяваше се вътрешното обзавеждане да е напълно повредено.
Тръгна назад към паркинга и в същия момент замръзна на място. Колата на Арингтън я нямаше. Качи се на стария си наблюдателен пункт — автомата за сладолед — и огледа улицата в двете посоки, но от колата нямаше и следа. Скочи на земята и видя поршето да завива в паркинга на освободеното от мерцедеса място.
Зализан симпатичен мъж в костюм на райе слезе от колата, заключи я и тръгна по рампата към понтоните. Стоун го проследи с поглед да се отдалечава в посока на „Палома“. Това явно беше Мартин Бероун и беше повече от очевидно, че не е в Мексико. Бероун се скри зад мачтите, но точно когато Стоун се канеше да си тръгва, отново се появи, този път тичайки.