Стоун се качи в колата си и свали ниско над очите си сенника. Явно силно обезпокоен, Бероун изтича до кръстовището и огледа улицата, несъмнено търсейки Барбара. Върна се, говорейки си нещо под носа и видимо нещастен. Спря на паркинга дълбоко замислен, после се качи в поршето и потегли.
По дяволите, изруга Стоун, я да видим къде ще отиде. Държейки се на разстояние зад него, пое след добре забележимата спортна кола през каньоните на централен Лос Анджелис. Знам къде отива, сети се той и се оказа прав. Бероун зави в гаража пред централния офис на „Сейф Харбър Банк“. На Стоун му се щеше да го проследи до кабинета на Иполито и да чуе как обяснява, че приятелката му е избягала с мерцедеса на Арингтън Колдър. Нещо му подсказваше, че разговорът би му доставил удоволствие.
Остана в колата си и изчака близо четиридесет минути, преди поршето да изникне обратно от гаража и да завие в източна посока. Стоун го последва до Бевърли Хилс, където то зави в портала на имение на Бевърли Драйв. Записа си адреса и потегли към хотела.
— Появявала ли се е мис Тиърни? — попита с надежда, като оставяше колата си.
— Не, сър, не още — отговори момчето.
— Благодаря — и Стоун пое по стъпалата нагоре към апартамента си.
Изминаха два часа, през които той безидейно превключваше от канал на канал, когато влезе Барбара.
— Здрасти — жизнено каза тя.
— Здравей — отговори й той. — Радвам се да установя, че още си жива.
— Не те разбирам — отговори му момичето и се друсна на леглото до него.
— Защото хората, с които Мартин Бероун има вземане-даване, са лоши и ако макар и за секунда решат, че можеш да им създадеш някакви неприятности, ще ти причинят неща, които едва ли би искала да ти се случат.
— И защо ще постъпят така? — неразбиращо се намръщи тя.
— Барбара, ще ти кажа толкова, колкото мога в момента — въздъхна Стоун. — Колата, която караш, принадлежи на Арингтън Колдър, съпругата на Ванс Колдър. Тя ми е приятелка.
— Колко добра? — поинтересува се Барбара.
— Преди да се омъжи за Ванс, бяхме доста близки.
— Познаваш Ванс Колдър?
— Да.
— Тогава защо не му се обади онази вечер в ресторанта?
— Защото не исках Ванс да ме види.
— И защо?
— Нека ти обясня и не ми задавай въпроси, преди да свърша.
— Добре.
— Жената на Ванс изчезна преди две седмици и никой не знае къде се намира.
— Дори и Ванс?
— Най-вече той. Обеща да не ме питаш нищо, докато не свърша.
— Добре, продължавай.
— Има нещо, което не е наред. Ванс ми се обади в Ню Йорк и ме помоли да дойда тук, за да намеря Арингтън, но когато пристигнах, той беше загубил желание да се занимавам с това. Подобна смяна на настроението ми се стори много подозрителна, така че се залових с издирването й по собствена инициатива. Това явно е подразнило м-р Иполито — шефът на Мартин Бероун.
— Познаваш м-р Иполито?
— Запознахме се на парти в дома на Ванс.
— Бил си в дома на Ванс? Как изглежда?
— Барбара!
— Извинявай, повече няма да те питам нищо, докато не свършиш.
— Добре. Докъде бях стигнал?
— Че си подразнил м-р Иполито.
— Аха, да. Той ме покани на друго парти, този път на борда на неговата яхта, но изпрати двама тъпи главорези, които ми вързаха една котва и ме хвърлиха в океана. — Тя отвори ужасено уста, но Стоун сложи ръка върху нея. — Не се удавих, както виждаш. Освободих се от котвата и едни хора, които минаваха наблизо с лодка, ме извадиха от водата. Сега се опитвам да разбера какво се е случило с Арингтън Колдър и не искам Иполито да узнае, че още съм жив. Казах ти да дойдеш тук с колата на Арингтън, защото исках Иполито и хората му да започнат да се безпокоят. Явно тази стратегия е успешна, защото днес следобед Мартин Бероун се появи на Марина Дел Рей, разбра, че си се изнесла, видя, че и колата я няма, и веднага се отправи към Иполито, за да докладва за случилото се. Това означава, че те ще пожелаят да разберат какво се е случило с колата, ще искат да узнаят какво се е случило с теб и аз мисля, че трябва да си страшно внимателна и да не си подаваш носа от хотела. Ако наистина се налага да отидеш някъде, ще наема кола, но моля те не карай повече мерцедеса, защото може да се окаже адски опасно за теб. Разбра ли ме? — Тя кимна, отвори уста и бавно я затвори. — Сега можеш да задаваш въпроси.