Тя лъчезарно се усмихна.
— Как изглежда къщата на Ванс Колдър?
38.
Поръчаха си вечеря на румсървиса и хапнаха добре. Барбара пи само една чаша вино, но изглежда дори тя беше способна да я направи любвеобилна, защото започна да се занася с крак под масата. Мислите на Стоун обаче бяха ангажирани с друго. Усещаше, че задържането на колата на Арингтън в „Бевърли Хилс Хотел“ е опасно, без значение къде точно е паркирана, и започна да изпитва съмнения дали наистина е избрал най-добрия хотел за целта. Потокът от свързани с киното хора през фоайето беше невероятен, а той нямаше никакво желание да се натъкне на Лу Регенстайн, Дейвид Стърмак или някой друг, с когото се е запознал покрай Ванс. Щеше да помисли по въпроса сутринта, но първата му задача сега бе да се отърве от колата на Арингтън. Реши, че може би е дошъл моментът да обясни някои неща на Ванс Колдър.
— Да се поразходим, а? — ненадейно за Барбара й предложи той.
— Мислех си, че може да ти се иска да…
— Да, само че по-късно.
— Къде ще отидем?
— В дома на Ванс Колдър.
— Страхотно!
— Няма да влизаме.
— О! — Лицето й посърна.
— Но ти ще можеш добре да я разгледаш.
— Щом няма да влизаме, какъв е смисълът?
— Аз ще вляза, но не искам Ванс да те види, понеже това може да бъде опасно.
— По какъв начин?
— Довери ми се за тези неща, Барбара.
— О, добре.
Излязоха с двете коли: Барбара го следваше с Е430, а той караше колата на Арингтън и беше на тръни, понеже ВИП номерът бе много подозрителен. По някакво чудо се добраха до Бел Еър без проблеми. На една пряка от имението на Ванс той спря, слезе от колата и се върна при седана.
— Искам да ме изчакаш тук — каза той.
— Но, Стоун, аз никога не съм била в дома му — нацупи се тя.
— Обещавам да те разведа из него, когато всичко свърши, окей?
— Окей! Какво да кажа, ако се появи полиция и пожелае да разбере какво правя тук?
— Полицията никога няма да досажда на хубава жена в мерцедес — погледна я той. — Но ако все пак някой попита, кажи, че чакаш приятеля си. — Той й написа номера на клетъчния си телефон на визитна картичка и я подаде. — Имаш ли проблеми, използвай телефона в колата и ми звънни, клетъчният винаги е в джоба ми.
— Окей.
Стоун се върна при кабриото и потегли край оградата. Виждаше запалените лампи вътре, но порталът беше заключен. Готвеше се да позвъни, когато му хрумна друга идея. Вдигна преградата между двете предни седалки, под която имаше специално отделение. Намери там онова, което се бе надявал — дистанционно управление за отваряне на портата. Натисна бутона и решетката бавно се плъзна встрани.
Малко по-нататък входната алея се раздвояваше и той зави към гаражите. Вдигна вратата на гаража отново с помощта на дистанционното, вкара колата вътре и я паркира до идентичния, само че черен мерцедес на Ванс. Не искаше да прониква в къщата по този начин, така че излезе от гаража, натисна бутона на стената, за да спусне обратно вратата, и се отправи към стълбището пред парадния вход. Точно в този момент фаровете на кола осветиха входната алея и той инстинктивно се скри зад един храст. Колата чакаше пред портала. Миг по-късно вратата се плъзна и дошлият потегли по алеята.
Гостът паркира колата и влезе в дома, но от мястото, където се бе скрил, Стоун не можа да го види добре. Беше дошъл с идеята да намери Ванс сам и гостите не влизаха в плановете му, така че той се отправи в обратна посока по входната алея. Може би щеше да говори с Ванс друг път.
Стигна до портала и установи, че е заключен. Как да отвори вратата? От тази страна, сети се той, вероятно трябваше да има магнитен сензор, който сработва при приближаване на излизаща кола, следователно му трябваше голямо парче метал с феромагнитни свойства. Огледа се наляво и надясно и видя оставено до една от цветните лехи гребло за трева, което изглеждаше подходящо за целта. Тръгна към него и в същия момент пред портала зави втора кола. Без да мисли, Стоун скочи сред шубраците, сниши се и изчака колата да бъде пусната и да поеме нагоре по алеята. Преди да стигне до решетката, тя се плъзна обратно на мястото си и ключалката щракна.
Беше се навел да вземе греблото, когато любопитството му заработи. Кои наистина бяха хората, дошли да видят Ванс в този час? Беше вече след десет часа — доста късно за светски посещения. Хвърли греблото и тръгна назад по алеята, припомняйки си разположението на стаите в дома на Ванс. Отвън светеха лампи, така че беше немислимо просто така да надзърта през прозорците. Спомни си за кабинета на Ванс — той се намираше в задната част, непосредствено до дневната.