Стоун кимна.
— Добре, тогава няма смисъл да стоя тук.
Ванс го изпрати до вратата.
— Надявам се да мога да ти разкажа някой ден… когато всичко това отмине.
— Ванс, ще кажеш ли на Иполито, че съм идвал тук или че съм жив?
— Не, кълна се в Бога, че няма да му кажа.
Стоун стисна ръката му и си тръгна. Надяваше се актьорът да не го лъже.
41.
Стоун влезе в клона на „Сейф Харбър Банк“ в Бевърли Хилс и пожела да види управителя. След малко седеше пред бюрото му.
— Радвам се да ви видя пак, м-р Барингтън — усмихна се Маршал. — Надявам се, дошли сте да си откриете сметка при нас.
— Опасявам се, че не, м-р Маршал. Дойдох просто да изтегля чека, който ми дадохте при последното ми посещение тук.
— Разбира се.
Стоун извади чека от вътрешния си джоб и му го подаде.
— Страхувам се, че е малко повреден. Случи ми се инцидент на една яхта.
Маршал внимателно огледа чека.
— Да, доста е повреден. И все пак, различавам номера на чека и онова, което е останало от подписа ми. Разбира се, че ще ви го изплатим. Как ще желаете парите?
— По сто, ако обичате.
Но Маршал вече не гледаше към Стоун, а над рамото му.
— Добър ден, м-р Иполито — каза той и се надигна. — Ще ме извините ли за момент? — обърна се той към Стоун, мина покрай него и се отправи към вратата на офиса си.
Стоун замръзна на мястото си. Чуваше прекрасно гласовете и на двамата.
— Какво ви води насам? — учтиво се осведоми Маршал.
— Бях наблизо и реших да се отбия, ей така — обясни Иполито.
— В момента изплащам чек на един клиент — каза Маршал. — Ако изчакате за миг, офисът ми ще бъде свободен след секунда, в случай че желаете да поговорим.
— Не, не — отхвърли поканата Иполито, — наистина просто имах работа насам. Но искам да се възползвам от възможността и да ви поздравя със значителното увеличаване броя на откритите сметки.
— Стараем се много — скромно каза Маршал.
— Е, ще вървя, вие обърнете внимание на вашия клиент.
— Радвам се, че ви видях, м-р Иполито — завърши Маршал и се върна при бюрото си. — Това беше нашият председател — поясни той за Стоун. — Съжалявам, не се сетих, трябваше да ви запозная.
— Няма нищо — отговори Стоун и попи с кърпичка потта по челото си. — Ако не възразявате, бързам.
— О, да, веднага се връщам с парите ви.
Стоун си позволи бегъл поглед през рамо. Иполито още беше в банката и се здрависваше с някакъв мъж на входа.
Маршал се върна с петнайсетте хиляди долара на Стоун и му подаде голям плик.
— Моля ви, пребройте ги.
— Благодаря — каза Стоун и стана. — Това не е необходимо. — Двамата си стиснаха ръцете и преди да се обърне, той отново деликатно погледна през рамо. Иполито беше излязъл.
Стоун бързо отиде при прозореца и погледна навън към улицата. Познатият му сребристосив линкълн тъкмо отделяше от тротоара. Изтича при собствената си кола, запали и последва линкълна, държейки се доста назад. Нямаше спешна работа и му беше любопитно къде отива Иполито.
Зави след линкълна по Санта Моника Булевард и после измина все така зад него почти цялото разстояние до плажа. За негова изненада колата спря пред „При Грималди“. Погледна часовника си — беше три и половина, доста късно за обяд. Паркира на една пряка разстояние и видя Иполито да слиза от колата и да влиза в ресторанта.
Хрумна му нещо. Позвъни във ФБР и поиска да го свържат с Хенк Кейбъл.
— Агент Кейбъл.
— Хенк, обажда се Стоун Барингтън.
— Здрасти, Стоун, как вървят нещата?
— Чувал ли си някога за един италиански ресторант в Санта Моника на име „При Грималди“?
— Не.
— Това е свърталище на мафиоти. Вечерях тук миналата седмица и видях в него Иполито и двама главорези да си правят среща с още няколко. Сега седя в колата през ресторанта и Иполито току-що влезе в него.
— Късничко ми се вижда за обяд.
— Точно това си мислех. Може би тук, освен спагети въртят и други неща. Мислиш ли, че би могъл да го включиш в списъка на местата, които се подслушват?
— Ще видя какво мога да направя. По график довечера ще вържем „Бероун Файненшъл“. Ще те информирам какво сме научили.
— Чудесно — и Стоун му даде адреса на ресторанта.
Иполито остана в заведението близо час. Стоун обмисляше дали да не притича до задната врата и да не се опита нещо да чуе, но посред бял ден идеята беше рискована. Накрая Иполито излезе и се качи в линкълна. Когато зави обратно на Санта Моника Булевард, Стоун можа да разгледа предната седалка. Вини Манкузо и приятелят му Мани бяха сменени с други двама, извадени от същия калъп. Стоун последва колата, която пое към плажа и зави на север, по крайбрежната. Скоро излязоха на магистралата Пасифик Коуст и тръгнаха към Малибу.