Бяха навлезли доста сред вилната зона, когато линкълнът зави в гараж, пристроен към елегантна къща, скрита зад висок плет, близко до пътя, както оградите на останалите къщи. Стоун огледа къщата добре — беше в стила, станал известен като „модерно традиционен“. Оградата от жив плет скриваше приземния етаж, но в най-високата точка на втория етаж се виждаше издължен римски прозорец, увенчан с купол, преливащ в останалата част от покрива. Направи обратен завой, паркира и зачака. След малко линкълнът изпълзя от гаража и пое в обратна посока към Ел Ей. Задната седалка беше празна. Вече минаваше пет часа. Това може би беше домът на Иполито.
Стоун направи нов обратен завой и спря пред близкия ресторант. Влезе вътре и намери столче на бара. Започваше „щастливият час“, когато барове и таверни предлагаха питиета на намалени цени и хората с готовност се отбиваха да ударят по едно на път от работа за дома. Стоун си поръча джин с тоник и внимателно отбягна опитите да бъде въвлечен в приятелски разговор. След час получи маса, поръча следващо питие и поиска менюто. Слънцето вече шумно се спускаше към Пасифика — огромна червена топка с втвърдена от смога периферия.
Когато приключи с вечерята, навън вече беше тъмно. Поръча си ново питие и когато му го донесоха, плати сметката и излезе на терасата, където имаше други вечерящи. Стълбище водеше надолу към плажа и Стоун бавно заслиза по него. Остави чашата си на последното стъпало и извървя петдесетина метра по пясъка, все така внимателно наблюдавайки къщата. Куполът я правеше лесно отличима от околните. Осветлението беше запалено — може би три метра над главата му се намираше отворена плъзгаща се стъклена врата.
Стоун се огледа — плажът беше опустял. Застана под терасата на къщата и се вслуша. Нежна мелодия се разнасяше в нощта. Над себе си видя прибрана сгъваема стълба, по която очевидно се стигаше до плажа. Взря се в тъмнината и различи ръждясала закачалка за дрехи, вслуша се отново и се качи върху гредата, опряна в двата си края на двете носещи колони. Изправи с пръсти закачалката, сложи върху нея края на стълбата и бавно я изтегли надолу, докато подвижният й край не опря в пясъка.
Внимателно се качи по стъпалата. Когато главата му се изравни с терасата, спря и пак се вслуша. Отдясно на плъзгащата се врата имаше отворен прозорец, през който се чуваха човешки звуци — сумтене, стонове, въздишки и леки извиквания. Иполито явно беше с жена. Стоун бавно се доизкачи.
Стъпи на терасата и се огледа. Тук имаше онова, което можеше да се очаква, включително подпрян на стената чадър за плаж и скара за барбекю. Наоколо не се виждаше жива душа. Стоун предпазливо надникна през плъзгащата се врата и пред погледа му се разкри богато обзаведена дневна. В камината пукаха главните на истински огън, а романтичната музика се чуваше по-силно. Беше се надявал, че Иполито има делова среща и ще може да подслуша нещо интересно, но вместо това чуваше шумовете на енергично съвкупление откъм спалнята.
Най-малкото, което можеше да направи при това положение, бе да му развали удоволствието. На терасата до скарата имаше туба с гориво за по-лесно запалване на дървените въглища и кутия кибрит. Стоун вдигна тубата — за негов късмет тя беше почти пълна — и започна да я излива върху скъпия мокет на дневната. Оформи ивица до терасата, там направи локвичка и без да вдига шум, остави тубата в дневната. Огледа се за последен път — плажът бе все така пуст. Провери още веднъж дали няма да има проблеми с изтеглянето, драсна едновременно две клечки, изчака ги да се разпалят добре, вкара ги в кутията и я затвори. Щеше да мине малко време, преди да пламнат всички клечки в кутията. Обърна се и ловко слезе по стълбата, тласна я нагоре и тя послушно се сгъна в изходно положение. Успял бе да направи всичко абсолютно безшумно.
Върна се бързо в ресторанта, взе си чашата от стъпалото и се качи на платформата. Отиде съзнателно в далечния край и се подпря на перилата. Отпи глътка от питието. Миг по-късно се чу приглушената експлозия на тубата с гориво, последвана от женски писък и мъжка псувня. Вечерящите погледнаха към къщата с купола и някои от тях заинтригувани станаха.