— Как е? — попита го глас.
Стоун подскочи и се извърна, за да види капитана, застанал на прага.
— Уф, изненадахте ме — чистосърдечно си призна той. — Добре де, приключвам. Стана ми интересно. Кажете ми, как се охлаждат двигателите?
— Към всеки двигател е монтиран топлообменник — отговори капитанът и посочи блока, — в който тече смес от прясна вода и охладител. Тази смес охлажда горната част на двигателите. Долната част се охлажда с морска вода.
— И откъде се взема тя? — поинтересува се Стоун. Беше дошъл да разбере точно това.
— О, има кингстънова клапа от двете страни на отсека — и капитанът отново показа голямата клапа, задействана с колело.
Стоун бе търсил с поглед някакъв лостов механизъм, какъвто се използваше на по-малките морски съдове, и беше доволен да види голямата клапа. Тук нямаше гумен маркуч, а стоманена тръба, стигаща до двигателя.
— Аха, схващам — каза Стоун. После видя нещо друго, което не схващаше. — А това какво е? — посочи той шестинчовата тръба, която се издигаше от трюма на две стъпки над металния под. Към нея бяха закрепени половин дузина по-тесни тръби, всяка от които със собствена клапа. Имаше две такива — на около метър една от друга — и той никога не бе виждал подобно нещо.
— А, това са разпределителите — поясни капитанът. — Оттук се подава необходимата морска вода: за климатиците, тоалетните… навсякъде.
Стоун кимна.
— Е, добре, толкова ми стига.
— Нека ви изведа.
Стоун продължи да изпомпва информация от него, докато се качваха към горните нива.
— Колко често я използва собственикът?
— Практически всеки уикенд, а понякога прекарва на борда и по една нощ през седмицата.
Стоун продължи да си взема бележки.
— По колко гости кани наведнъж?
— Имаме дузина луксозни каюти, където могат да спят двайсет и четирима, плюс тази на собственика.
— Колко души е екипажът?
— А, с екипажа не се престараваме: кук, стюард, две камериерки, помощник и моя милост. Когато дава парти, обслужването се осъществява от наемана за случая компания.
— Значи на борда винаги живеят шестима?
— През уикендите да, както и винаги, щом собственикът е на борда. През седмицата обикновено имаме много свободни дни. Мога спокойно да се оправя сам с помощта на един член на екипажа оттук до Каталина, а като закотвим там, често на борда остава само един.
— Някакви проблеми с охраната?
— Не-е. Някои яхти наемат въоръжена охрана, но нашият собственик не вярва в натрапчивите мерки за сигурност. Според него, това карало гостите му да се питат какво толкова крие тук от тях. Нашето кредо е, че анонимността е най-добрата защита.
— Има логика — одобри Стоун. Вече се бяха изкачили на главната палуба. — Е, благодаря за огледа. Сега разполагам с цялата информация, която ми е нужна, за да направя добър отчет.
— Значи сменяме застрахователя, така ли излиза?
— В никакъв случай не е сигурно. Ще ви направим оферта и ще видим дали ще се договорим.
— С кой ще се договаряте от наша страна?
— Не със собственика, предполагам, с определен от него човек. Не знам, не поддържам контакти с клиентите — аз съм само техническото лице. — Той стисна ръката на мъжа и слезе на брега. Едно знаеше със сигурност: беше огледал цялата яхта и Арингтън не беше на борда на „Контеса“.
Замисли се дали да не се върне при „Мария“ и да я потопи отново. В марината беше спокойно и сигурно щеше да се измъкне. А можеше да се справи и с „Палома“. Какво удоволствие би било да вбеси Иполито до посиняване.
Накрая се отказа. Полицейското разследване щеше да установи, че някой от застрахователна компания е посетил яхтите, след което възможно най-простата проверка щеше да разкрие, че е бил измамник. После полицията щеше да му изработи портрет по описание.
Накрая капитанът на „Контеса“ щеше спомене, че някакъв застрахователен агент се е качвал на борда и щеше да потвърди портрета, направен с фоторобот. Не че това толкова безпокоеше Стоун, защото самият Иполито едва ли щеше да се намеси под каквато и да е било форма, а той единствен можеше да го разпознае и да го назове по име.
Върна се при колата си и се обади на Бети Саутард по телефона.
— Здрасти, Стоун е, можеш ли да говориш?
— Казвай.
— Искам да проуча Дейвид Стърмак по-подробно. Какво можеш да ми кажеш за него?