— Помня. За какво става дума?
— Ами… друсам клетката. Той и един негов приятел се опитаха да ме пратят на онзи свят преди няколко дни.
— Е, доколкото мога да преценя, твоето послание го нервира.
— О, аз едва сега започвам.
— А… впрочем, помниш ли другото име, което ми спомена? За семейната връзка?
— Да.
— Казах ти, че старият мафиот не е имал синове, но се установи, че е имал брат, който бил почтен човек — в известна степен, защото всичко е относително — и който работел в текстилната промишленост. Та този негов брат имал син. Не казват ли французите в такива случаи voilà?!
— Я виж! В момента тази информация не ми е много полезна, но е добре да се знае.
— Стоун, да не би да се мъчиш там да те убият?
— Надявам се, че съм далеч от това — отговори Стоун. Дино му липсваше и това го наведе на една мисъл: — Но няма да ми навреди, ако някой ми пази гърба. Ти имаш ли там много работа в момента?
— Искаш да дойда там?
— Ще ти купя билет първа класа и ще ти резервирам стая в „Бел Еър Хотел“.
— Много изкушаващо предложение — замисли се Дино. — Окей, но ако някога се изпуснеш пред Мари Ан, че не е било по служба, лично ще те пречукам!
— Гроб съм, знаеш. Вземай следващия самолет, наеми кола на летището и просто им кажи да те докарат в „Бел Еър“. Стаята ще те чака и ще започнем деня със закуска.
— Искаш ли да дойда… подготвен?
— Няма да е лошо. Рик вече ми помогна в това отношение.
— Питам се дали съм с всичкия си…
— Тук ще ти хареса, обещавам.
— Ще уредиш ли нещо по тънката част?
— Няма да ти преча — засмя се Стоун.
— Чао — и Дино затвори без повече приказки.
Стърмак вече минаваше покрай „Бевърли Хилс Хотел“, все така в посока към Сънсет. Когато излезе на Сънсет Стрип, Стърмак паркира ролса и влезе в един магазин.
Стоун се изненада. Обади се веднага на Рик Грант.
— Лейтенант Грант.
— Стоун е.
— Здрасти.
— Ти знаеш ли, че деликатесният на Вини отново работи?
— Какво?
— Току-що видях онзи адвокат, дето не практикува право, да влиза в него и мога да те уверя, че не е единственият клиент.
— Значи действат незаконно — каза Рик. — Защото при онази операция им взехме разрешителното.
— Това дава ли основание за ново посещение?
— И още как! Ще им изпратя две коли до няколко минути. Ще видим дали продължават да приемат залози.
— Не би ли могъл да прибереш и клиентите?
— Мога да ги арестувам, не мога да ги задържа.
— О, ще ми направи голямо удоволствие да видя нашия човек в полицейска кола.
— Кметът сигурно ще ми се накара, но… какво, по дяволите, изглежда забавно!
— Ще чакам и ще гледам отдалеч — каза Стоун.
Той отби в странична уличка и се разсмя, когато видя Дейвид Стърмак вързан с белезници до двама месари с мръсни престилки. Адвокатът протестираше шумно, но никой не го слушаше. Имаше и премия: Мартин Бероун също беше сред арестуваните. Стърмак сигурно бе влязъл да се срещнат. Телефонът на Стоун иззвъня.
— Да?
— Рик е, какво стана там?
— Всичко свърши — прибраха и Бероун.
— Ако само са яли сандвич, ще трябва да ги пусна веднага, но ако са били отзад, мога да им предявя обвинение.
— Чудесно! Между другото, нашият човек пристигна в ролс кабрио. Можеш ли да й наложиш запор?
— Защо не? Ще изпратя „паяк“.
— Надявам се да не бъдат излишно нежни с колата.
— Обикновено не се престарават — засмя се Рик.
— Обади ми се да ми разкажеш как е минало, окей?
— Разбира се.
— Между другото, повиках Дино. Искаш ли утре да обядваме заедно и да си поговорим?
— Ти как мислиш?
— Тогава среща в откритото кафе на „Бел Еър“ в дванайсет и половина.
— До утре.
Стоун затвори и потегли към хотела, подсвирвайки си весела мелодия по пътя. Нещата се развиваха в правилна посока: беше успял да разроши перата на враговете си, приятелят му идваше на помощ и го очакваше прекрасна вечер в хотела.
48.
Стоун и Дино закусваха на терасата на апартамента и си обменяха новини.
— Имаше ли работа? — поинтересува се Стоун.
— Ако имах, щях ли да идвам тук и да се размотавам с теб? Нивото на престъпността в Ню Йорк спада стремглаво: убийствата намаляват, кражбите също, грабежите… дори влизанията с взлом. Ужасно! — Стоун се изсмя. — Не е никак смешно, защото скоро ще започнат да уволняват полицаи. Кметството вече започна да ни чете лекции да бъдем „готини“, защото сме пропъждали туристите.