— Да, да, окей… — разочаровано се съгласи Дино.
Стоун и Рик седяха на масата от двайсетина минути, когато пред тях цъфна Дино със симпатична блондинка под ръка. Косата му беше още влажна от плуването. Той я целуна, потупа я отзад и преди да седне, я отпрати.
— Как е, Рик? — попита Дино, докато се здрависваха.
— Добре, Дино, как е при теб?
— От един час насам е страхотно. Запознахме се с нея при басейна. Ако я видите по бикини ще ви окапят очите!
— Спокойно, Дино, спокойно! — обади се Стоун.
— Гледа ли снощи новините в единайсет? — обърна се Рик към Стоун.
— Бил е зает — ненужно обясни Дино.
— Жалко. Иначе щеше да видиш Дейвид Стърмак да напуска предварителния арест, скрил глава под сакото си. Адвокатът му обясни пред камерите, че отишъл в магазина на Вини за сандвич и че цялата история е едно ужасно недоразумение.
— Стига ми да го чуя — широко усмихнат каза Стоун.
— Същото и с Бероун. Но можеш ли да повярваш на наглостта им да открият магазина повторно на същото място!
— Бих повярвал, ако и тази сутрин също работи — отговори Стоун. — Те явно плащат на някой в полицейското.
— Хайде сега — сгълча го Рик. — Не можеш да прилагаш нюйоркските методи към нас.
— Значи Стърмак е бил в задната стаичка?
— За нещастие не е бил, но мисля, че притеснението не е по-малко.
— Питам се как ли се оправдава пред приятелите си в кънтри клуба на Бел Еър сега — замислено каза Стоун.
— Би ми се искало да съм там — замечтано каза Рик.
— Рик — обади се Дино, — не можем ли просто да ги избием, така че да си се върна в Ню Йорк? Тук е прекалено слънчево и чисто за мен.
— Не, Дино, не можеш да убиваш. Може да засегнеш някой — сериозно отговори Рик.
— О! — каза Дино. — Но поне можем да продължаваме да им играем по нервите, нали?
— Колкото желаете.
— Добре. Какъв е следващият ни ход, Стоун?
— Искам да потопя голямата яхта на Иполито.
— Това не го чух — каза Рик и вдигна извинително двете си ръце.
— Вчера можах добре да я огледам. Казах на капитана, че съм от застрахователната компания. Мисля, че знам как можем да го направим, но трябва да изберем нощ, когато на борда няма да има никой друг, освен двама души от екипажа. Не искам да удавя никого, освен ако не е Иполито.
— Не, това не го чувам — простена Рик.
— „Запуши ушите си за злото“ — мъдро го посъветва Дино. — Това е моят съвет. Лично го практикувам. С продължението: „Върши зло, ако ти помага“.
— Извинявам се, Рик — обади се Стоун. — Но Дино е отчаяно извратен тип. Той просто си е такъв и не може да се промени.
— Не виждам голяма разлика между двама ви — отговори Рик. — С какво мога да помогна?
— Ще имаме нужда от бърз скутер — нещо, което да ни откара до Каталина и да ни върне за секунди.
— Мисля, че знам къде бих могъл да наема такъв скутер. За кога?
— Още не съм сигурен, но можеш ли да го наемеш без предварителна заявка?
— Смятай, че е станало.
49.
Стоун и Дино отидоха на летище „Санта Моника“ — малка сграда, къса писта, непосредствено до плажа и до международното летище на Лос Анджелис.
— Какво правим тук? — попита Дино, когато спряха на паркинга зад голям хангар.
Стоун намери табелата, която търсеше: „Самолети под наем“.
— Ще си направим въздушна разходка с цел оглеждане на забележителностите — обясни той. — Искам да ти покажа мястото, където отиваме, и това е най-бързият начин.
— А защо бързаме?
— Този уикенд яхтата ще се напълни с хора. Искам да свършим работата преди това. Чакай ме тук.
Той влезе в офиса, подмина голямото табло с различните модели предлагани самолети и направо се осведоми за тарифите от младежа зад бюрото. Когато му поискаха, показа пилотската си книжка, медицинското свидетелство и дневника на навъртените във въздуха часове.
— Какъв самолет ще желаете? — попита накрая младежът.
— Нещо бавно, защото искаме да разглеждаме.
— Къде ще ходите?
— До Каталина и обратно. Два часа най-много.
— Имам „Чесна 172“ — добра е, мощно радио, GPS, естествено. Сертифицирана. Наемът е сто и петдесет на час.