— Едва ли ще летя по уреди, но ми звучи прекрасно. — Стоун му подаде кредитната си карта и го последва в хангара.
— Нека първо да видим как ще направите предполетната проверка — каза младежът.
Стоун бавно обиколи самолета и провери всичко, включително запаса от гориво.
— Доста добре за човек без списък в ръката — одобри младежът.
— Учил съм се на 172, да не говорим, че след това усвоих летенето по уреди на същия модел — обясни Стоун. — Има го в дневника ми. — Той помогна да избутат самолета на пистата и пое подадените му ключове.
— Безопасен полет! — пожела му младежът. — Очаквам да се върнете, преди да ви свърши керосина.
— Благодаря — каза Стоун. Върна се при колата и повика Дино. — Насам — и го поведе към чакащия ги самолет.
Дино изгледа малката чесна със загриженост.
— Не е ли много… малка?
— Това е много здрав самолет — успокои го Стоун. — Може да не повярваш, но от него са произведени повече, отколкото от всеки друг модел. Смятай, че ще се возим на въздушния еквивалент на „Фолксваген“ костенурка.
— Винаги съм мразел малките коли — измърмори Дино.
— Скачай горе до мен.
Дино се изкатери. Стоун го пристегна с колана, сложи му шлемофон, заобиколи от другата страна и на свой ред се качи.
— Къде е пилотът? — попита тревожно Дино.
— Пред очите ти.
— Чакай малко, Стоун — каза той. — Знам, че се правеше на глупак на „Титърбъроу“ близо година, но това не означава, че съм готов да отида където и да е с теб в седалката на пилота. — Протестите му заглъхнаха под рева на двигателя.
— Не се безпокой, Дино. Ще те върна цял-целеничък. — Стоун направи необходимото пред засилването и поиска разрешение за излитане. Казаха му да използва писта двайсет и едно.
— Сигурен ли си, че можеш да се справиш, Стоун? Искам да кажа наистина ли си сигурен?
— Не се безпокой, имам двеста часа полет точно в такъв самолет.
— Същия? — недоверчиво попита Дино.
— Няколко други точно като този. — Той излезе в началото на пистата, вдигна оборотите до 3000 в минута, провери дроселите, налягането на маслото, температурата в различни контролни точки и отново се обади в кулата: — Готов за излитане от двайсет и първа, курс на запад.
— Разрешение за излитане — отговори диспечерът в кулата.
Стоун центрира на пистата, натисна лоста на дроселите до крайно положение и освободи спирачките. Откъснаха се от земята след по-малко от триста метра.
— Къде сме? — попита Дино.
— Отвори очите си и сам ще видиш — отговори му Стоун. Пресичаха пространството над плажа и виждаха през смога в далечината остров Санта Каталина. — Ето, там отиваме — посочи с пръст Стоун. На триста метра височина той изравни. — Оглеждай се за други самолети. Не бихме искали да се сблъскаме, нали така?
— Да се сблъскаме ли? — извика Дино.
— Виждам, че не искаш, тогава ми помогни да не ни се случи, окей? — Стоун направи справка с картата, която изискваше да стои настрана от въздушното пространство „клас В“ около международното летище. — Там долу се вижда Марина Дел Рей, където напоследък прекарах доста време — и той наклони, за да може Дино да види какво има отляво на курса им.
— Повече не прави това! — каза през зъби Дино.
Стоун му посочи друг малък самолет над морето и направи малка корекция в курса, за да бъде по-далеч.
— Ето, за това ставаше дума — каза той. — Следи за други.
— Добре, добре — отговори Дино.
Летяха така десетина минути, без да разговарят. Каталина се увеличаваше пред очите им. Стоун отново посочи напред и този път наклони носа на самолета.
— Виж там — каза той.
— Голямата яхта ли?
— Да я разгледаме по-отблизо. — Той се спусна на сто и петдесет метра и прелетяха успоредно на яхтата.
— Казва се „Контеса“ — обади се доброволно Дино.
— Точно нея търсим. Връща се при Каталина, след като беше в Марина Дел Рей. — Яхтата вече забавяше, понеже явно наближаваше мястото, където щеше да акостира, и Стоун направи кръг. — Виждаш ли тези малки неща на повърхността. Това са маркирани с шамандури места за хвърляне на котва. Още няма никой, но в края на уикенда тук ще е гъмжило. Значи най-добре е да го направим довечера. — Яхтата съвсем намали ход. Мъж в малка лодка се приближи до кея и хвърли въжето на брега, където го прихвана друг член на екипажа. — Двама на борда — констатира Стоун. — Вторият е на руля. — Докато наблюдаваха, мъжът с лодката обърна към пристанището и пое натам. — Капитанът ми каза, че можел да се оправи само с помощника си, когато собственикът не е на борда.