— Много красива яхта — каза Дино. — Значи можем вече да се връщаме?
— Разгледай добре мястото. Искам да имаш ясна картина къде ще дойдем довечера.
— Да, да, виждам много добре, но хайде да обръщаме, окей?
— Там отзад има спасителна жилетка. Казвам ти за в случай, че ни се наложи да кацнем на вода.
— Млъквай и просто ме върни откъдето излетяхме — каза Дино.
— Добре, и без това свършихме. Достави ли ти разходката удоволствие? — Попаднаха във въздушна яма и Дино се вкопчи в седалката.
— Не особено — каза той. — Да се махаме оттук.
Стоун обърна към Санта Моника и включи радиото на канала за метеорологичната обстановка. Когато наближиха на петнайсетина километра, той се свърза с кулата:
— 172, приближавам откъм Каталина за кацане. Имам информация „браво“.
Кулата реагира веднага:
— Захождане отляво към двайсет и първа писта; вие сте трети след 182-ра и „Сайтейшън“.
Стоун заходи в момента, когато другата чесна кацаше.
— Виждам „Сайтейшън“-а — съобщи той.
— Дръжте зад него, имате разрешение за кацане.
— Господи, погледни града — обади се Дино, който най-сетне се беше отпуснал.
— Да… там е международното летище, където си кацнал на идване, високите сгради са в центъра на града, а зад хълма виждаш петролните кладенци.
— Тук имат нефт?
— Мисля, че градът е застроен около тях и заради тях — отговори Стоун, — и никой няма да ги затвори, докато не пресъхнат. — Той зави надясно и се насочи за кацане.
Дино вече активно се интересуваше от полета.
— Как намери летището? — попита той.
— С всички тези уреди е много лесно.
— Пистата е пред нас.
— Точно където би следвало да бъде.
— Виж колите… като хамстери са.
Прелетяха над шосето в края на летището, Стоун леко отне от скоростта, кацна без раздрусване и рулира встрани. След секунди вече спираха пред хангара. Накрая изгаси двигателя.
— Хей, не беше лошо! — ентусиазира се Дино накрая. — Някой ден трябва пак да го направим.
Стоун не издържа и избухна в смях.
— Хайде да се обадим на Рик и да му кажем за скутера.
50.
По-късно следобеда Стоун взе Дино на пазар. Отидоха в добре познатия му магазин за морски аксесоари на Марина Дел Рей и купиха оттам два тъмносини непромокаеми костюма за плуване, голяма ролка изолационна лента, две тежки фенерчета в гумен корпус и комплект глухи гаечни ключове. Стоун взе също и подробна карта на района, ламинирана в пластмаса.
— За какво ни е всичко това? — удиви се Дино.
— Ще ми бъде по-лесно да ти покажа, отколкото да ти разказвам — отговори Стоун.
Пристигнаха в дома на Рик в осем. Рик им наля питиета и ги изведе в задния двор, където Барбара Тиърни печеше пържоли.
— Тя може да готви? — изуми се Стоун.
— Не е ли удивително? — съгласи се Рик. — Откакто се нанесе при мен, започнах да дебелея.
Дино отиде при хубавото момиче и се представи. После всички седнаха на масата.
Рик подаде на Стоун комплект ключове и му съобщи кея на марината в Лонг Бийч.
— Собственост е на бившия ми зет — обясни той. — Представлява голям „Бостън Уейлър“ с два извънбордови мотора от по сто конски сили всеки и много допълнителна екипировка.
— Звучи като точно онова, което ни трябва — одобри Стоун.
— Иска петстотин за цялата нощ.
Цената беше справедлива. Стоун отброи сумата.
— Не искам да знам подробности… нито преди, още по-малко след — предупреди ги Рик.
— Ще останеш в блажено неведение — засмя се Стоун. — И преди, и най-вече след.
— Какво по-точно си намислил, Стоун? — попита Дино.
— Ти… какво, не чу ли Рик да казва, че не иска да знае?
— Да, но…
— Ще ти разкажа по-късно.
Барбара постави пред всеки чиния със спаначена салата и тримата мъже започнаха да се хранят.
— Да поговорим все пак за глобалната стратегия — обади се Рик. — Какъв е планът ти?
— След тази вечер нямам някакви особени планове — призна Стоун. — Опитвам се да ги раздрусам, да им покажа, че не държат всичко под контрол, да ги ощипя финансово. Ако успея, може би те ще започнат да правят грешки, от които ние да се възползваме.