— Дали няма да си помислят, че зад неприятностите им стои Колдър?
— Той не знае нищо, а освен това е отличен актьор, нали така? Ще ги убеди в невинността си.
— А ако решат да направят нещо на момичето?
— Не е възможно да свържат онова, което правя, с Арингтън. Ще решат, че ги преследва лош късмет и единствената им информация за размишление е онова, което Дино каза на Стърмак по телефона.
— Какво му каза, Дино?
— Казах му, че костеливата ръка на Стоун ще ги стигне от гроба — ухили се Дино.
Рик едва не се задави от смях.
— Добре, в известен смисъл ти си прав — наистина ги преследва лош късмет. Потъна им скъпа яхта, арестуваха двама от тях… какво ли следва? Не се съмнявам, че си задават този въпрос.
— Е, няма да ги държа дълго в напрежение — обеща Стоун.
Стоун и Дино пристигнаха в марината на Лонг Бийч след полунощ и без проблем намериха скутера. Беше боядисан в черно, условие, което Стоун не се бе сетил да постави на Рик, но което несъмнено беше добре. Най-важното бе, че изглеждаше много бърз. Двамата хвърлиха нещата си на борда и Стоун подаде на Дино изолационната лента.
— Покрий с това името на лодката на всички места, където го има. Скрий регистрационния номер. Нали не искаме бившият зет на Рик да има неприятности заради нас?
Дино се хвана на работа, а Стоун огледа таблото и се запозна с управлението на скутера и екипировката му. Беше доволен да види GPS устройството, модел „Гармин“, на чийто цветен дисплей се изобразяваха всички извивки на бреговата ивица, включително шамандурите в района. Това несъмнено щеше максимално да облекчи нощната навигация. Включи радиото и го настрои на канал 16 — ако Бреговата охрана патрулираше района, беше добре да ги чуе, преди да ги е видял.
Извади от някакво шкафче две спасителни жилетки и подаде едната на Дино.
— По-добре я сложи.
— Нямаш представа колко време съм прекарал на лодката на баща ми в Шийпсхед Бей — каза Дино. — Чувствам се много по-добре по вода, отколкото във въздуха.
— Дино, ще пътуваме на висока скорост през нощта. Ако, не дай си боже, се ударим в нещо и се обърнем, по-добре е да си с жилетка. Да не спорим.
Дино неохотно взе жилетката и я нагласи по тялото си.
— Сега доволен ли си?
— Не още, но съм на път да стана най-щастливият човек — отговори Стоун и за втори път прегледа всичко. После завъртя ключа на запалването и почти на празен ход излезе от марината. Няколко минути по-късно вече се носеха напред с трийсет възела. — Отваряй си очите на четири — предупреди Стоун. — По това време на нощта тук може да има траулери, които хвърлят мрежите си и ги изтеглят. Ако забележиш нещо, трябва да ги заобиколим отдалече.
— Добре — каза Дино.
Нощта беше прекрасна — с много звезди и по чудо почти без следа от смог. Поради високата скорост духаше силно и Стоун бе доволен, че са в непромокаеми костюми, предвидени точно за такива условия. Каталина изпълваше все по-голяма част от хоризонта пред тях. Намериха „Контеса“ лесно. Яхтата просто бе най-големият закотвен обект, а на всичко отгоре имаше и ясно видима кехлибареножълта сигнална лампа на котвеното въже. Носът и кърмата също бяха със сигнални светлинни. Стоун намали оборотите до минимум още от триста метра разстояние. Последва внимателно маневриране между съдове и въжета. Едва ли много хора щяха да са останали да спят на яхтите си през нощта и Стоун бе доволен, че е така. Отблизо „Контеса“ изглеждаше направо грамадна.
— Господи — прошепна Дино, — тази яхта е направо бижу. Колко ли струва?
— Не знам… осем-десет милиона, може би. Зависи кога е била построена. В наши дни цените скочиха.
— Окей, сега вече ще ми кажеш ли плана си?
— Първо, искам да се освободим от екипажа.
— Колко са?
— Според мен двама.
— И какво, по дяволите, ще направим с тях?
Бяха при стълбата за качване, висяща откъм кърмата, и Стоун посочи нагоре към палубата:
— Там има надуваема лодка — видях я от въздуха. Ще ти я хвърля тук долу. Натоварваме ги на лодката и ги пускаме без гребла — като съмне, все някой ще ги види и ще ги спасят.
— Окей, щом казваш.
Изгасиха двигателите и привързаха скутера към спуснатата зад кърмата дървена платформа. Стоун напъха ролката лента и глухите ключове в големите джобове на якето си, качи се по стълбата и когато главата му се изравни с палубата, спря и се огледа. Не се виждаше никой, ала отнякъде се носеше оперна музика. Гумената лодка я нямаше. Стоун се огледа, но видя само два големи скутера, като техния, закрепени в специални люлки. Може би някой беше използвал лодката, за да слезе на брега — надяваше се да е така.