— Какво искаш? — повторих въпроса си аз.
— Да се повозя ден-два.
— С нас?
— Очевидно.
— Защо?
— В момента съм нещо като координатор. Което според мен означава, че трябва да държа под око останалите трийсет и шест агенти под прикритие в Лондон и да се лепна за онези, които са стигнали най-далече.
— Ние не сме от тях.
— Никой не е. Съжалявам да го кажа. Но вие поне се забавлявате.
— Досега не съм забелязал подобно нещо.
— Но имате известен успех.
— Така ли?
— Не бъди толкова скромен.
— Случайно да носиш микрофон?
— Искаш ли да ме претърсиш?
— Аз искам — подхвърли през рамо Найс. — Ако се наложи. Такива са правилата.
— И това го казва неофициално действащ агент, който оперира на съюзническа територия, с две съвсем пресни убийства на главата?
— И за двете можеш да се обърнеш към мен — намесих се аз.
— Нереално е — поклати глава Бенет. — Как ще обясниш случката в Уърмуд Скръбс? Ти си се справил с всички сам? Не мисля така. Трябваше да преместите телата. Те ясно показват какво се е случило. Според мен кълцането със стъклото си е изцяло дело на госпожица Найс. Но съм съгласен, че за вчерашния случай със смачканата трахея си отговорен ти. На това му се вика съвместни действия.
— Какво искаш? — попитах за трети път аз.
— Спокойно — отвърна той. — Ние не разследваме УНО.
— Което значи? — попита Кейси Найс.
— Убийства на отрепки. Не проявяваме особен интерес към тях, но други проявяват. Това е проблемът. Сериозен проблем, тъй като в момента две банди ви дишат във врата.
— Какво означава, че не проявявате особен интерес?
— Ние ли? Ще ги опишем, но няма да предприемем нищо повече.
— Черно на бяло?
— Боя се, че това е неизбежно.
— В такъв случай изобщо не сме били там.
— Къде? — попита Бенет.
— Където и да е — отвърнах аз.
— Но технологиите сочат друго. Следим ви къде ходите, а джипиесът е чудесно средство. Как иначе щях да ви открия? Паркирали сте крадена кола на километри от местопрестъплението и аз ви засичам случайно?
— Телефоните ни са кодирани — отвърнах аз.
— О, моля те — усмихна се той.
— За какво ме молиш?
— Ами помисли си защо избрахте нас. Защо нас, а не германците? Какво сме сложили на масата?
— ПЦК — промърморих аз. — Правителствената централа по комуникации.
— Нашият еквивалент на вашата АНС — кимна Бенет. — Която обаче е толкова по-добра, че чак ни е малко неудобно. Вие имате нужда от нас.
— Значи подслушвате, а?
— Не, просто улесняваме нещата. Обобщаваме информацията и я предаваме където трябва. Разбира се, понякога правим и технически тестове за качеството на сигнала.
— Линиите на ЦРУ със сигурност са непробиваеми.
— ЦРУ си мисли така.
— Разбили сте кодовете им?
— По-скоро им ги продадохме. Не пряко, разбира се. Все пак става въпрос за сериозно ужилване.
— Според мен нямате право да действате така — каза Найс.
— Беше отдавна.
— Значи сме направили услуга на обществото? — изгледах го аз. — Имам предвид това със сърбите.
— Понесоха загуби, но не сте ги унищожили. Все едно сте откъснали едно от пипалата на огромен октопод. Не че не сме ви благодарни. Да се бориш срещу седем пипала е по-лесно, отколкото срещу осем. Колкото и да е малка, разликата си е разлика.
— Но вие искате повече.
— В момента и двете банди са по петите ви. Което може би ни предлага известни възможности. По мое мнение в някои среди изобщо няма да се намръщят на още няколко трупа.
— В твоя компания?
— Само като наблюдател. Част от тези хора са британски граждани все пак. А както отбеляза госпожица Найс, правилата трябва да се спазват.
— Ще ни предложите ли помощ?
— Нуждаете ли се от такава?
— Поискахме списък с точни локации.
— Видяхме — кимна Бенет.
— Не получихме отговор.
— Локациите винаги са трудна работа. Особено напоследък. Трябваше да се погрижим за досието на Карел Либор, а от тази сутрин — и за това на сърбите. Ако те действително са в комбина с бандата от Ромфорд, би трябвало да скрият Кот и Карсън на две различни места, далече един от друг. Така е по-сигурно. А и логиката сочи, че ще използват отдалечени адреси. Терените около Лондон са предимно плоски и равни, в най-добрия случай леко пресечени. Не предлагат условия за достъп до самотни ферми, в които може би се крият двама от четиримата най-добри снайперисти на свободна практика в света.