Филбърт спря, за да отпие още веднъж от уискито си, и премлясна с устни.
— Госпожица Алекс не продума, само вирна брадичка — както прави, когато се опитва да бъде смела — но в очите й имаше толкова много болка, че дори и възрастен мъж би се разплакал. Аз се разплаках — призна дрезгаво старецът. — Прибрах се в стаята си и плаках като дете.
Джордан преглътна.
— И после какво стана?
— На следващата сутрин госпожица Алекс слезе да закусва и както винаги ми се усмихна. Но за пръв път, откакто баща й го бе подарил, тя не носеше медальончето. Никога повече не го сложи.
— И ти мислиш, че аз съм като баща й? — изгледа го яростно Джордан.
— А не сте ли? — отвърна презрително Филбърт. — Разбивате й сърцето всеки път, когато сте наоколо, а после аз и Пенроуз събираме парчетата.
— За какво говориш? — настоя Джордан, наливайки си още уиски. Филбърт поднесе чашата си и той послушно напълни и нея.
— Говоря за начина, по който си изплака очите, когато помисли, че сте умрял. Един ден я виждам как виси пред вашия портрет в голямата ви къща. Прекарваше часове пред него, а аз си мисля, че е толкова слаба, че можеш да видиш през нея. Тя ви посочи и ми казва с треперлив гласец, опитвайки се да не плаче: „Виж, Филбърт. Не е ли красив?“ — старецът отвратено подсмръкна — красноречиво доказателство за отношението му към Джордан.
Поуспокоен от новината, че Александра очевидно го бе обичала достатъчно, че да скърби за него, херцогът не обърна внимание на лошото мнение на прислужника за външността му.
— Продължавай — подкани го той.
Очите на Филбърт се присвиха гневно, когато се върна на разказа си.
— Вие я накарахте да се влюби във вас, после тя дойде в Лондон и разбра, че въобще не сте възнамерявали да се отнасяте с нея като с истинска съпруга. Бяхте се оженили за нея от състрадание! И бяхте възнамерявали да я оставите в Девон точно както татко й направи с майка й.
— Тя знае за Девон? — стресна се Джордан.
— Знае цялата истина. Лорд Антъни най-сетне бе принуден да й каже, защото всичките ви натруфени лондонски приятели й се присмиваха за това, че ви обичаше. Знаеха какво мислите за нея, защото сте говорили за това с вашата любовница, а тя разказала на всички останали. Заявили сте й, че бракът ви бил неудобство. Вий посрамихте госпожица Алекс и я разплакахте отново. Но повече няма да можете да я нараните, тя вече знае какъв лъжлив негодник сте!
Филбърт се изправи на крака, остави чашата си, изпъчи се и изрече с достойнство:
— Казах на нея и на вас ще кажа. Трябваше да ви остави да умрете онази нощ, когато ви намери!
Джордан изгледа стареца, който се отдалечи, без дори да залитне.
После впери поглед в празната си чаша, докато започна бавно да проумява причината за промяната в поведението на Александра след изчезването му. От описанието на болезнено слабата Александра, загледана в портрета му в Хоторн, сърцето му се сви. Ясно си я представи как идва в Лондон и понася студеното презрение, което Елиз бе предизвикала, повтаряйки безсмислената и глупава забележка на Джордан.
Облегна назад глава, затвори очи и позволи на разкаянието и облекчението да го завладеят. Александра го бе обичала. Образът на очарователното и непринудено момиче, което го обичаше, не е бил лъжлив. Почувства се щастлив. Фактът, че я бе наранявал многократно, го накара да потрепери, но дори и за миг не си помисли, че нещата не могат да се поправят. Но и не бе толкова глупав, че да си мисли, че тя лесно ще приеме извиненията му. С действия, а не с думи, щеше да събори стената, която тя бе издигнала около себе си, и щеше да я накара да го заобича отново.
Леко се усмихна, докато обмисляше стратегията си.
Но херцогът не се усмихваше следващата сутрин в девет часа, когато слугата се върна с новината, че Александра не е нощувала в къщата на баба му. Нито се усмихваше след половин час, когато старата херцогиня влезе в кабинета му, за да го уведоми, че вината за поведението на Алекс била изцяло негова. Също така и за да го укори за липсата му на чувствителност и здрав разум, както и за властното му поведение.
Облечена в балната си рокля, Алекс прокара пръсти през косата си, надникна навън и бързо се затича по коридора, слезе по стълбите и се отправи към стаята си.