Ако Хоук спазваше сутрешния си график, щеше да е в кабинета си с господата, които идваха сутрин, за да обсъждат деловите си дела с него. Внимателно обмисляйки как незабелязано да се измъкне заедно с Филбърт и Пенроуз от къщата, тя отиде до гардероба и отвори вратата. Вътре имаше само един костюм за пътуване. Огледа стаята и забеляза, че всички парфюми са изчезнали от тоалетката й. Странното чувство, че се намира в чужда спалня, я принуди бавно да се завърти точно когато вратата се отвори и камериерката нададе приглушен писък.
Преди Алекс да успее да я възпре, прислужничката избяга навън.
— Нейна светлост се е върнала! — извика тя на Хигинс. Младата жена разбра, че няма да успее да избегне срещата с Джордан.
— Мари — извика тя на камериерката, която вече бързаше надолу по стълбите, за да съобщи добрата новина.
— Къде е херцогът? Сама ще му кажа, че съм тук.
— В кабинета, ваша светлост.
Прокарвайки пръсти през тъмната си коса, Джордан крачеше като разярен тигър в огромния си кабинет и чакаше Александра да се появи. Отказваше да мисли, че нещо й се е случило, неспособен да прогони страшното предчувствие, че точно така е станало.
Алекс тихо влезе в кабинета и внимателно затвори вратата след себе си, после каза:
— Предполагам, че искаш да говориш с мен.
Джордан рязко се обърна и докато я гледаше, бе обзет едновременно от облекчение, гняв и радост. Изглеждаше отпочинала.
— Къде, по дяволите, беше? — попита той, бързайки към нея. — Напомни ми повече да не ти се доверявам — добави саркастично.
— Спазих обещанието си, милорд. Прибрах се право вкъщи и си легнах.
— Не ме лъжи!
— Спах в стаята на гувернантката — поясни тя учтиво. — Ти все пак не ми заповяда да си отида в собствената стая.
Желанието да я убие беше последвано незабавно от желанието да я прегърне и да се засмее на хитростта й. Тя е спяла блажено в къщата, а той през цялата нощ не бе мигнал от притеснение и се бе наливал с уиски.
— Кажи ми нещо — попита той, — винаги ли си била такава?
— Каква? — отвърна разтревожено Александра, чудейки се в какво настроение е той.
— Пречка за мира и спокойствието.
— К-какво имаш предвид?
— Ще ти кажа какво имам предвид — отвърна той, докато се приближаваше към нея, и Алекс предпазливо започна да отстъпва. — За последните дванайсет часа зарязах приятелите си в „Уайтис“. Участвах в публичен скандал на дансинга и бях упрекнат от лакей, който по една случайност може да ме надпие. Наложи ми се да изтърпя една лекция от баба си, която за пръв път в живота си толкова се самозабрави, че повиши тон. Знаеш ли — довърши мрачно, докато Алекс се опитваше да прикрие усмивката си, — че водех относително добре подреден живот, преди да те срещна? Но оттогава всеки път, щом се обърна…
В този момент Хигинс се втурна в кабинета, без да почука.
— Ваша светлост! — изпухтя той. — Дошъл е един полицай, който настоява да говори с вас или с нейна светлост.
Джордан хвърли поглед на съпругата си, предупреждавайки я да остане на място, докато той се върне, за да довършат разговора си, а после бързо излезе от кабинета. След две минути се върна. Изглеждаше развеселен.
— Нещо… нещо не е наред ли? — осмели се да попита Алекс, щом забеляза, че той сякаш не знае какво да каже.
— Не точно — отвърна сухо. — Бих казал, че е просто една обикновена случка от един типичен ден с теб.
— Каква случка? — настоя тя, осъзнавайки, че Джордан очевидно я държи отговорна за въпросната случка.
— Верният ти стар иконом току-що се появи на прага ми, арестуван от полицай.
— Пенроуз? — Същият.
— Но… какво е сторил?
— Да е сторил нещо, скъпа моя? Отишъл е на Бонд Стрийт и вчера е бил хванат на местопрестъплението, докато се е опитвал да продаде часовника ми — обясни той, вдигна ръка и показа часовника на дядо й.
— Опит за двуженство, кражба и комар — обобщи херцогът. — Имаш ли други планове за бъдещето? Може би изнудване?
— Часовникът не е твой! — Тя не откъсваше очи от часовника, единствената й надежда да си откупи свободата. — Моля те, дай ми го. Той ми принадлежи.
Херцогът присви вежди, но бавно протегна ръка.
— Бях останал с впечатлението, че си ми го подарила.
— Получи го чрез измама — настоя упорито и ядосано съпругата му, протягайки ръка към часовника. — Дядо ми бе… бе благороден човек… благ, грижовен, нежен. Часовникът му трябва да отиде при човек като него, не като теб.
— Разбирам — отговори тихо Хоук, а лицето му стана безизразно, докато поставяше часовника в протегнатата й ръка.