— Благодаря ти — отвърна Алекс, чувствайки, че го е наранила, като си взимаше обратно часовника. Джордан нямаше сърце, значи бе наранила самочувствието му. — Къде е Пенроуз? Трябва да отида при властите и да обясня.
— Ако е последвал заповедите ми, е в стаята си — сухо рече херцогът — и разсъждава върху осмата Божия заповед.
Александра, която бе скочила на крака, мислейки си, че нейният студен, тираничен съпруг би оставил властите да обесят Пенроуз, сега стоеше и го гледаше объркано.
— Само това ли направи? Изпрати го в стаята му?
— Едва ли бих могъл да позволя най-близкото нещо, което имам до тъст, да бъде откаран в тъмницата, нали? — отвърна Хоук.
Изумена от странното му настроение тази сутрин, тя се загледа в него.
— Всъщност си помислих, че можеш и че ще го сториш.
— Това е само защото не ме познаваш, Александра — каза той. — Обаче възнамерявам да поправя това начало. — Хвърли поглед на прислужниците, които сваляха куфари по стълбите — След един час ще заминем за имението Хоторн.
Александра рязко се извъртя, видя куфарите си и пак се обърна към съпруга си:
— Няма да дойда.
— Мисля, че ще се съгласиш, когато ти кажа условията и ги обмислиш, но първо бих искал да знам защо Пенроуз се опитваше да продаде моя… часовника на дядо ти.
Алекс се поколеба, но реши, че е по-добре да премълчи.
— Очевидният отговор би бил за пари — рече херцогът. — А мога да се сетя само за две причини да търсиш финансови средства. Първата е, че си правила още скандални залози срещу мен, което изрично ти забраних. Но, честно казано, се съмнявам пак да си залагала. — Джордан вдигна ръка, когато Александра го погледна ядосано заради предположението му, че би му се подчинила толкова лесно. — Не отхвърлям възможността да си правила нови залози само защото ти го забраних. Просто не мисля, че си имала време да го направиш.
Усмивката му бе толкова неочаквана и заразителна, че тя с усилие се въздържа да не се усмихне.
— Следователно — завърши младият мъж — бих предположил, че причината, поради която имаш нужда от пари, е тази, която изтъкна преди два дни… искаш да ме напуснеш и да живееш сама. Прав ли съм?
Каза го с такова разбиране, че Алекс промени предишното си решение и кимна.
— Точно както си и помислих. В такъв случай нека ти предложа разрешение на дилемата ти, което би ти се харесало поради склонността ти към хазарта. Позволяваш ли? — учтиво я попита, побутвайки я към един от столовете прел бюрото му.
— Да — съгласи се жена му и седна, а той се облегна на бюрото си.
Когато тя се настани, Джордан каза:
— Ще ти дам достатъчно пари, с които да живееш в разкош до края на дните си, ако след три месеца все още искаш да ме напуснеш.
— Аз… аз не те разбирам — отвърна Алекс и внимателно се вгледа в лицето му.
— Много е просто. Трябва да се съгласиш за три месеца да бъдеш моя покорна, любяща и сговорчива съпруга. През това време аз ще се постарая да стана — как да кажа по-благосклонен към теб, така че да не искаш повече да ме напускаш. Ако се проваля, можеш да ме напуснеш след тези три месеца. Толкова е просто.
— Не! — извика Александра, преди да успее да се възпре. Мисълта, че Джордан ще се опитва да я очарова и съблазни, бе непоносима, а от интимния намек за „любяща“ съпруга лицето й пламна.
— Страх те е, че ще се поддадеш на чара ми, ли?
— Разбира се, че не — излъга тя.
— Тогава защо не се съгласяваш? Обзалагам се на цяло състояние, че ще успея да те накарам да останеш. Очевидно се страхуваш, че ще загубиш, иначе не би се поколебала.
Толкова ловко й подхвърли предизвикателството, че Алекс се усети прекалено късно.
— Аз… има и други неща, които трябва да се вземат под внимание… — опита се да спечели време тя.
— Ах, да… съществува възможността, изпълнявайки прекрасно съпружеските си задължения, да ти направя дете, нали така?
Алекс онемя от смайване и ужас.
— Възнамерявам доста да се постарая в тази насока, сладка моя — обеща й дръзко той. — Още повече — продължи, — че нашият облог е свързан с това и ти по свое желание да изпълняваш съпружеските си задължения. С други думи — довърши, усмихвайки се сърдечно, — ако се измъкваш, протестираш или не сътрудничиш — губиш.
— Ти си луд! — избухна Александра. За съжаление не можеше да измисли друг начин да се отърве от този нежелан брак.
— Сигурно — съгласи се без злоба съпругът й. — Три месеца никак не са достатъчно. Всъщност шест месеца е доста по-приемлив срок.
— Три са повече от достатъчно! — възкликна Алекс.
— Прието — каза той. — Три месеца съпружеско блаженство за мен в замяна на — да кажем — половин милион лири?