Хранеха се в неловко мълчание.
— Не ти ли харесва виното? — попита той.
Алекс се стресна, а лъжицата в ръката й потрепери.
— Аз… аз не обичам портвайн, ваша светлост.
— Джордан — напомни й той.
Тя преглътна, неспособна да изрече името му. Хвърли поглед на зрелите ягоди в купичката си и остави лъжицата настрана, стомахът й се бе свил от очакване на това, което тя знаеше, че ще се случи след час.
— Но ти едва хапна — отбеляза Джордан. Алекс поклати глава.
— Не съм много гладна.
— Е, в такъв случай ще се оттеглим ли, скъпа моя? — попита той.
Един лакей пристъпи напред, за да дръпне стола му, и младата жена грабна бързо вилицата си.
— Мисля, че бих хапнала малко от фазана — рече припряно. Херцогът учтиво върна салфетката в скута си, но Алекс можеше да се закълне, че се усмихна.
За да печели време, тя бавно наряза парчето фазан на малки триъгълничета и също толкова бавно започна да се храни. Когато и последното триъгълниче изчезна от чинията й, постави вилицата си, а съпругът й я погледна въпросително.
Уплашеният поглед на Александра се насочи към най-близкия лакей.
— Аз… бих опитала от превъзходните аспержи на готвача — изрече отчаяно и този път Хоук въобще не скри усмивката си. Аспержите бяха последвани от грах в сметана, свинско с ябълки и накрая боровинки.
Когато младата жена поръча боровинките, Джордан вече се бе отказал да прикрива веселието си. Облягайки се назад, той проследи смелата й борба с последната боровинка и на устните му се появи чувствена усмивка.
Александра отбягваше погледа му.
— Желаеш ли нещо друго, мила? — услужливо предложи Джордан. — Може би малко шоколадова торта?
Споменаването на десерт я накара да потрепери и тя поклати глава.
— Телешко с винен сос?
Александра преглътна и прошепна:
— Не, благодаря.
— Тогава кран може би — предложи той, — за да ви качим догоре?
Преди тя да успее да отговори, той остави салфетката си, изправи се, заобиколи масата и й помогна да стане.
— Ако продължаваш да ядеш така — подразни я, докато вървяха покрай извитото стълбище, — скоро ще надебелееш толкова, че няма да можеш да се качваш по стълбите.
При други обстоятелства Алекс щеше да се засмее на шегата, но тази вечер беше прекалено напрегната и смутена. Осъзна, че той се опитва да я успокои, но не можеше да му бъде благодарна, защото именно той бе причината за безпокойството й. Нещо повече, не можеше да проумее как той не се чувства неловко от това, което щяха да направят. После си спомни за славата му на женкар и осъзна, че Джордан едва ли се чувства неловко от нещо, което е правил стотици пъти с други жени.
След час той отвори свързващата врата между стаите им и влезе в спалнята на съпругата си. Спря и погледна с недоумение леглото й. То беше празно.
Херцогът се огледа, готов да нареди да претърсят цялото имение, и тогава я видя. Беше застанала в другия край на огромната стая и се бе загледала през прозореца в мрака навън, обгърнала тялото си с ръце, сякаш й беше студено. Или се страхуваше.
Облекчение измести гнева му, докато се приближаваше към нея, а килимът заглушаваше шума от стъпките му. Джордан се любуваше на изкусителното видение пред себе си. Косата й се спускаше меко, а кожата й блестеше на светлината на свещите.
Тя се завъртя, когато той застана зад нея. Хоук протегна ръка и нежно помилва лъскавата й коса. В очите й проблесна гняв, но тя не се отдръпна. Косата й бе гладка като коприна.
— И така — каза той и се усмихна, — малкото пиленце се е превърнало в красив лебед.
— Напразни комплименти от…
— С остри зъби — добави той.
Преди тя да успее да реагира, той се наведе и я вдигна на ръце.
— Къде отиваме? — настоя Алекс, докато той я отнасяше.
— В моето легло — прошепна той, притискайки лице към нежната кожа на шията й. — По-голямо е.
На полицата на камината светеха свещи и хвърляха бледи сияния в стаята. Джордан стъпи на големия подиум пред леглото си и бавно спусна Алекс на пода, наслаждавайки се на докосването на бедрата й. Когато повдигна глава и я погледна, осъзна, че Александра е уплашена.
— Александра? — попита я нежно и почувства как тя потрепери, когато прокара длани под голите й ръце. — Ти трепериш. Да не би да се страхуваш?
Неспособна да продума, Алекс вдигна поглед към високия, страшен и силен мъж, който се канеше да прави какви ли не интимни неща с голото й тяло, и кимна.
С мила усмивка той нежно погали косата й.
— Този път няма да те заболи, обещавам.
— Не е това! — проплака Александра, когато ръцете му се отдръпнаха от нейните и се насочиха към панделката на гърдите й. Тя стисна ръцете му и напрегнато изрече: — Не разбираш ли! Аз дори не те познавам.