— Познаваш ме в най-библейския смисъл на думата, сладка моя — подразни я дрезгаво Джордан.
— Но… мина толкова време…
Хоук я погледна въпросително в очите.
— Дали? — попита, а през тялото му премина вълна от облекчение. Имайки предвид поведението й през последните няколко месеца, той не бе сигурен, че не е била с друг мъж, въпреки че отчаяно се надяваше. Виждаше колко е притеснена сега и се изпълни със задоволство, защото осъзна, че невероятната красавица все още е само негова.
— Да, прекалено много и за двама ни — прошепна той, целувайки нежно ухото й.
— Моля те, спри! — не се сдържа тя и херцогът вдигна глава, разпознавайки страха в гласа й. — Аз… аз се страхувам — призна тя и съпругът й разбра колко много костваше това признание на смелата жена, която така упорито се бе борила с него през последните три дни.
Реши да бъде благоразумен и да не се смее на страховете й, а вместо това да се опита да я накара самата тя да проумее колко глупави са те.
— И аз съм малко уплашен — призна й нежно.
— Н-наистина ли? Защо?
Гласът му бе благ и успокоителен, докато развързваше панделката на робата й.
— Както сама каза, толкова време мина — той отмести поглед от гърдите й и се усмихна, после плъзна нощницата й надолу. — Да предположим, че съм забравил точно как се прави — изрече с престорен ужас. — А щом се озовем в леглото, е прекалено късно да питаш какво следва нататък, нали? Бих могъл да извикам приятеля ти Пенроуз и да му поискам съвет, но ще трябва да крещя, това обаче ще разбуди и останалите прислужници и те ще се втурнат, за да проверят за какво е тази врява…
Въпреки страха си Алекс се засмя и почти не забеляза как Джордан свали нощницата й.
— Така е по-добре — отбеляза дрезгаво той, гледайки я право в очите. — Обичам да се смееш, знаеш ли това? — продължи, докато развързваше кафявия си халат. — Очите ти грейват — каза той и нежно, но решително я положи на леглото.
Александра погледна омагьосващите сиви очи, докато той плъзгаше ръка по корема към гърдите й. Джордан бавно наведе глава и я целуна.
Целуваше я, ръцете му я докосваха, измъчваха я и я съблазняваха, докато Александра напълно загуби контрол. Стенейки безпомощно, тя се обърна и го целуна с цялата сила на сдържаното си през изминалата година желание. Устните й се притиснаха към неговите, а пръстите й се оплитаха в гъстите къдрици на врата му. И предавайки се, тя победи, защото този път Джордан простена.
Прегърна я и се обърна по гръб, повличайки Алекс със себе си. Ръцете му се плъзгаха по гладката кожа, краката му се преплетоха с нейните, а тялото му бавно се движеше срещу нейното, подсказвайки й точно какво желае.
Нещо го предупреждаваше да не бърза, но тялото му, прегладняло за нейното, не се подчиняваше. Още повече, когато Александра го целуваше по ухото, прокарвайки език по чувствителната мека част… Потрепервайки от силното желание, той отново я положи под себе си, а ръката му се плъзна между бедрата й. Алекс бе готова за него.
— Съжалявам, любима — прошепна дрезгаво и повдигна бедрата й, за да го посрещне тя по-добре. — Аз… не… мога да чакам повече. — Дишането му стана накъсано, когато той плавно проникна в тръпнещата й топлота. Сетне рязко спря, изненадан, когато тя рязко обърна глава и две сълзи се търкулнаха по страните й.
— Александра? — прошепна, а ръцете и раменете му се напрегнаха от усилието, с което си налагаше да спре движенията на жадното си тяло. Подпря се на една ръка, хвана брадичката й и завъртя лицето й към своето. — Отвори очи и ме погледни — настоя тихо.
Мокрите й мигли потрепнаха и той се вгледа в очите й.
— Наранявам ли те? — попита неуверено.
Съпругата му преглътна и поклати глава, борейки се с желанието да го умолява да я вземе на мига, да започне да я люби с тялото и сърцето си, както тя бе копняла да направи, откакто я бе положил на завивките. Точно затова се бе разплакала. Само за няколко кратки мига неговото любене бе разрушило всички прегради, които бе градила. Сега бе гола, беззащитна и все така копнееща за него, както и когато бе младо и наивно момиче.
— Скъпа, какво има? — попита я той. — Не ме ли желаеш?
— Желая те — прошепна тя, вгледа се в очите му и видя страстта, която той се опитваше да сдържи.
— Тогава за какво са тези сълзи? — прошепна той.
— Защото — призна тя — не искам да те желая.
Той изстена, вплете пръсти в косата й и се потопи дълбоко в нея. Краката й се свиха около кръста му и Джордан напълно загуби контрол.