— Желая те — простена дрезгаво той, отдръпвайки се и прониквайки отново, все по-дълбоко и по-дълбоко с всеки тласък, а сърцето му се изпълваше с радост, докато жена му обвиваше ръце около раменете му, предавайки се напълно пред неговото бурно желание. — Толкова много те желая — изстена, — че не мога да чакам…
Ноктите й се впиха в гърба му, а бедрата й се повдигнаха, когато Джордан достигна върха с един последен тласък, който го накара да извика името й.
Той се отпусна до нея и я прегърна. Когато най-накрая възвърна здравия си разум, той изумено осъзна две неща. Първото бе, че бе попитал собствената си жена дали го желае — като малко момче, което молеше за благосклонност.
Никога досега не бе молил жена да го желае. Никога не бе вкарвал жена в леглото така набързо, както току-що бе направил с Александра, нито бе свършвал толкова бързо. Гордостта му се разбунтува от представянето му тази вечер и от липсата му на контрол.
Александра се размърда и отмести глава върху възглавницата, за да може да погледне лицето му на светлината от свещите.
— Ядосан ли си? — прошепна смаяно. Джордан наведе глава и се усмихна.
— Само на себе си.
— Защо? — попита прекрасната, невинна гола жена, а очите й го гледаха въпросително.
— Защото… — Той поклати глава. „Защото те желая прекалено много“ — призна си. — Защото изгубих контрол. Защото и най-лекото докосване на ръцете ти ме побърква от желание. Защото можеш да ме ядосаш повече от всеки друг и защото дори когато съм най-ядосан, можеш да ме разсмееш. Защото когато ти си угрижена, аз съм уязвим. Мекушав…
Гласът на баща му прогърмя в съзнанието му: „Не може да си мекушав и да си мъж, Джордан… Един мъж трябва да бъде корав, непоколебим, неуязвим… Мъжът може да се доверява само на себе си… Използваме жените за удоволствие, но не се нуждаем от тях… Един мъж не се нуждае от никого.“
Той прогони тези спомени и си припомни какъв фарс бе бракът на родителите му. Прииска му се да бе завел другаде Александра. Хоторн и спомените, които се криеха тук, го изнервяха.
Алекс прекъсна мислите му:
— Може ли вече да си вървя в стаята? Виждам, че по някакъв начин съм те разстроила.
Сърцето му се сви при мисълта, че тя е убедена в думите си.
— Никак даже — каза и се усмихна. — По-скоро ме задоволяваш прекалено.
Тя го погледна толкова недоверчиво, че той се засмя.
— Имах предвид, че ме задоволяваш в леглото — поясни. — Но извън него ме вбесяваш. Предполагам, че единственото разрешение е — дрезгаво добави, когато желанието го прониза силно, — да си стоиш в леглото. — Наведе се и я целуна. Реши, че поведението му се дължи на факта, че откакто бе навършил четиринайсет години, за пръв път се бе въздържал толкова дълго. Беше напълно естествено да е превъзбуден…
Следващият път, когато я люби, Джордан отлага края, водейки Александра от връх към връх, докато най-накрая се присъедини към нея.
На зазоряване Хоук я люби за последен път, после заспа дълбоко.
Алекс повдигна ръката му и се измъкна изпод завивките. Чувстваше се отпаднала, отпусната и прекрасно изтощена. Тихо мина покрай леглото и вдигна робата си.
Загърна се и погледна съпруга си. Тъмната му коса изглеждаше мастилено-синя върху бялата възглавница, а сънят смекчаваше грубите черти на загорялото му лице и му придаваше момчешки вид. Чаршафът се бе смъкнал и оставяше открити мускулестите му гърди и силните му ръце. Тялото му бе загоряло. Освен това бе много слаб.
Джордан бе прекрасен, реши тя тъжно. Явно когато преди година му бе казала, че прилича на Давид на Микеланджело, не се бе държала глупаво и наивно.
Без да осъзнава нежността на жеста, Алекс се наведе и издърпа чаршафа до раменете му.
Помисли си за първия път, когато я люби тази нощ със силно и неприкрито желание. Този първи път бе за нея много по-хубав от всички останали, защото бе загубил контрол. Наслада премина през тялото й, когато си спомни безпомощното му извинение: „Съжалявам, любима. Аз… не… мога да чакам повече.“
Колко щастлива се бе почувствала, когато разбра, че както той можеше да накара тялото й да пламне, тя също можеше да го накара да гори от желание.
След това се бяха любили отново и отново, но всеки път бе запазвал пълен самоконтрол, докосвайки, целувайки я с опита на виртуоз цигулар. Той й се бе наслаждавал, тя го знаеше, но не и със сладката самозабрава на първия път.
Точно обратното, бе направил всичко възможно тя да загуби самоконтрол. Но Александра вече не бе детето, което мълвеше признания в любов след една целувка — или след една нощ в леглото. Тя вече не бе безразсъдно, наивно момиче. Сега бе по-предпазлива, по-разумна.