Въпреки това бе очарована от тази ненадейна уязвима страна на мистериозния си съпруг, осъзна Алекс, и отвърна поглед от спящия мъж. Върна се в стаята си и тихо затвори вратата след себе си.
Двадесет и пета глава
Александра се събуди късно. Мари започна да разресва косата й до блясък, докато се чудеше дали да извади на господарката си муселинената рокля с цвят на лавандула или роклята на волани.
Алекс искаше да разбере как ще се държи с нея Джордан. Младата жена си внуши, че трябва да слезе бавно и спокойно по стълбите. Мина покрай кабинета на съпруга си и го зърна да говори с един от управителите на именията си. Джордан вдигна поглед тъкмо когато тя минаваше и погледите им се срещнаха. Кимна й рязко за поздрав, ала на нея й се стори, че той не одобрява поведението й.
Александра се изненада от отношението му, но все пак отвърна на любезния му поздрав и продължи към дневната. Когато се настани и й поднесоха закуската, тя беше мълчалива и угрижена през цялото време, докато се хранеше. Пенроуз и Филбърт се суетяха наоколо и тревожно се споглеждаха.
Младата жена взе решение, че следващите три месеца ще минат много по-бързо, ако се заеме с нещо. Затова сметна, че ще бъде най-добре, ако започне да посещава работниците, които работеха за семейството. Освен това й се стори разумно да поднови уроците, които бе давала преди отиването им в Лондон.
Александра се отби в конюшнята, за да си поиграе с Хенри, който бе станал много общителен и заради това предпочиташе да се върти там вместо в двора и градините на празното и самотно имение. Щастлива от свободата да управлява своя собствена карета, тя пришпори коня по живописната пътека, която водеше към конюшнята.
Когато стигна там, Смарт побърза да вземе юздите. Явно обзет от нетърпение да помири господарите, той щастливо рече:
— Негова светлост ви чака повече от час. Беше нетърпелив да ви види…
Изненадана и засрамена от вълнението си, Александра се усмихна на Джордан, който тъкмо излизаше от конюшнята, ала радостта й бързо се изпари, когато зърна лицето на съпруга си.
— Никога повече не излизай от дома, без да кажеш на някого къде отиваш и точно кога ще се върнеш — процеди той и грубо я прегърна през кръста, за да й помогне да слезе от каретата. — И още нещо, няма да напускаш границите на земите ми, без да бъдеш придружавана от някого. Олсън например… — добави и кимна към огромния мъж, който стоеше пред конюшнята, — ще ти бъде придружител.
Гневът и заповедите му й се сториха така несправедливи в сравнение с нежността му през нощта, че Александра се втренчи удивена в съпруга си. Тя изчака Смарт да се отдалечи достатъчно, сетне вбесена попита:
— Свърши ли вече?
— Не — отвърна той. Никога не го бе виждала толкова ядосан. — Има още нещо. Никога повече не се измъквай от спалнята ми през нощта, докато спя. Така правят проститутките.
— Как смееш! — разяри се тя и преди да осъзнае какво прави, вдигна ръка да го удари.
Джордан я стисна за китката и впи очи в красивата си съпруга. За миг Алекс си помисли, че ще я удари. Сетне той я пусна, обърна й гръб и се отправи към къщата.
— О, милейди — опита се да я успокои Смарт, — господарят сигурно има неприятности. През целия си живот не съм го виждал в толкова лошо настроение. — Лицето на Смарт обаче изразяваше объркване. Алекс само погледна възрастния мъж, който добави: — Всъщност досега не подозирах, че въобще е способен на такива чувства. Аз го качих за пръв път на кон и се грижа за него отдавна. Няма по-смел и по-добър…
— Стига! — избухна тя, ужасена, че ще трябва да изслуша още една от онези славни истории за съпруга си, които толкова много преди харесваше. — Престани да ме лъжеш. Пред мен не можеш да го изкараш нежен и мил. И сама мога да видя какъв е. Той е зло и безжалостно чудовище!
— Не, милейди, той не е такъв. Грижа се за него от детството му. Също като за баща му…
— Убедена съм, че и баща му е бил такъв — извика тя. Бе толкова обидена и наранена, че не осъзнаваше какво говори. — Не се съмнявам, че крушата не пада по-далеч от дървото.
— Не, милейди! Не! Грешите. Правите огромна грешка, ако вярвате в това. Защо говорите така?
Потресена от страстта, с която старецът защитаваше Джордан, Алекс се овладя. Успя да се усмихне и вдигна рамене.
— Дядо ми винаги казваше, че ако искаш да разбереш какъв е един мъж, трябва просто да разбереш какъв е баща му.
— Дядо ви не е прав, поне що се отнася до господаря.
В този миг й хрумна, че Смарт може да бъде ценен източник на информация за Хоук. Само трябваше да накара възрастният човек да й каже самата истина. Сетне си каза, че не желае да знае нищо за Джордан Таунсенд, но въпреки това попита: