— След като не ми е позволено да излизам без придружител, ще се съгласиш ли да се поразходиш с мен. Искам да погледам жребчетата.
Смарт кимна. Когато застанаха край оградата, той неочаквано рече:
— Не трябваше да правите онзи залог срещу него, милейди. Простете, че ви го казвам.
— Как разбра за това?
— Вече всички знаят. Джон го е чул от камериера на лорд Хаксън в деня, в който залогът е бил записан в книгата на „Уайтис“.
— Разбирам.
— Това е грешка. Не трябваше да обявявате пред всички, че не изпитвате нищо към негова светлост. Това, че не си позволи да се тревожи или да се срамува от залога, само показва колко много държи на вас. Боже, дори майката на господаря нямаше да си позволи да… — Старецът внезапно млъкна и се изчерви притеснен.
— Никога не сам искала залогът да стане публично достояние — рече Александра, сетне с любопитство попита: — Каква беше тя? Майка му?
Смарт притеснено се заоглежда.
— Красива. Обичаше баловете и организираше много от тях тук…
— Значи е била весела и мила.
— Тя въобще не беше като вас! — избухна възрастният човек и тя го изгледа учудено. Сетне се досети, че всъщност той й прави комплимент. — Тя мислеше само за себе си.
— Колко странно. Какво имаш предвид?
— Трябва да се връщам на работа, милейди — рече Смарт. — Ала винаги когато желаете да чуете колко добър човек е господарят, елате при мен и ще ви разкажа някоя история.
Алекс осъзна, че не бива да настоява. Ала искаше да разбере.
Под претекст, че някаква врата се нуждае от смазване, тя повика Гибънс, лакея, който също бе предан на Джордан. Също като Смарт той се зарадва, когато я видя, и заразказва весели истории за детството на Хоук. Щом стана дума за родителите му обаче, и старият лакей също й напомни колко много работа го чака.
В девет вечерта, когато сервираха вечерята, Алекс излезе от покоите си, облечена в копринена дреха с цвят на праскова. Щеше да види съпруга си за пръв път след свадата пред конюшнята.
Хигинс я видя и бързо отвори вратата на дневната вместо на трапезарията. Объркана, тя го погледна неуверено.
— Негова светлост — уведоми я икономът — винаги пие чаша шери преди вечеря.
Когато Александра влезе, Джордан я погледна, сетне отиде и й наля питие. Тя го погледна крадешком — съпругът й бе прекрасен; беше пъргав, силен и мускулест, а сивите панталони и сакото с цвят бордо подчертаваха снажната му снага. Джордан мълчаливо подаде шерито на съпругата си.
Алекс пое чашата от ръката му. Първите му думи за малко да я накарат да излее шерито на главата му.
— Имам навика да изпивам чаша шери преди вечеря. За в бъдеще ще очаквам да ми правиш компания точно в осем и половина вечерта. Вечерята е в девет.
Гневни искрици блеснаха в очите на младата жена, ала тя заговори спокойно:
— Вече ми каза къде мога да спя, кой трябва да ме придружава и кога да вечерям. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш кога мога да дишам?
Джордан се намръщи и въздъхна. После потри врата си и рече:
— Александра, исках да ти се извиня за държанието си пред конюшнята. Но ти се върна с час по-късно и аз се притесних, не исках да ти натяквам правилата на къщата и сега не съм чудовище… — добави и млъкна, когато Хигинс почука дискретно на вратата и влезе със сребърен поднос, върху който имаше писмо.
Поуспокоена от извинението му, Алекс седна на един от тапицираните в кадифе столове. Джордан взе плика от подноса и се настани срещу съпругата си, разчупи печата и прочете написаното.
— От Тони е — рече и в сивите му очи блесна гняв. — Явно е решил да напусне Лондон по средата на сезона и вече е пристигнал, и се е настанил в дома си.
Новината за пристигането на приятеля й зарадва Алекс. Усмихната, тя каза:
— Смятах утре да посетя майка му и брат му…
— Забранявам ти да ходиш там. Ще изпратя писмо на Тони, в което ще му съобщя, че следващите няколко седмица двамата с теб желаем да бъдем сами. — Алекс веднага го погледна ядосано и предизвикателно, поради което той повтори думите си бавно и отчетливо: — Разбра ли ме, Александра? Забранявам ти.
Алекс бавно се изправи и той я последва.
— Знаеш ли — раздразнено се втренчи в него тя, — мисля, че си се побъркал.
Неочаквано Джордан се усмихна.
— В това съмнение няма. — Все още не можеше да й каже за подозренията на Фокс и за това, че животът й може да е в опасност. Алекс беше заплаха за Тони, защото можеше да дари Джордан с наследник. — Но въпреки това очаквам да ми се подчиниш.
Александра понечи да отвърне нещо, но той я изпревари:
— Облогът, Александра! Обеща да бъдеш моя покорна съпруга. Нали не искаш да загубиш още в началото?