— Да.
— Ти какво й каза?… Тя какво направи?… — не се сдържа Алекс.
— Предложи ми — призна Тони. Тя се засмя изумена и очарована.
— И?
— И мисля по въпроса — подразни я той. — Не, тя ще дойде на гости другата седмица. Искам лично да види точно какво мога да й предложа като дом и семейство. Вече не съм херцог, както знаеш. Когато бях, не можех да повярвам, че тя ме иска по друга причина. Но сега знам. Не мога да й предложа много. Но не казвай на майка ми. Искам внимателно да и поднеса новината за посещението на Сали. Майка ми няма високо мнение за нея заради случилото се… преди.
Александра му намигна и двамата влязоха вътре.
— Скъпа моя, толкова се радвам да те видя! — възкликна лейди Таунсенд, докато Тони съпровождаше Александра в уютния, малък салон, където майката на Антъни седеше с Бърти, по-малкия брат на Тони. — Скъпият ни Джордан ни изненада, връщайки се от смъртта.
Александра притеснено забеляза колко бледа и слаба бе белокосата майка на Тони. Шокът от завръщането на Джордан очевидно се бе отразил на крехкото й здраве.
Лейди Таунсенд хвърли към вратата поглед, изпълнен с надежда.
— Джордан не дойде ли с теб? — попита тя с неприкрито разочарование.
— Не, аз… аз съжалявам, но не дойде. Той…
— Работи като дявол, както винаги. Не се съмнявам — каза Бърти усмихнато, изправяйки се неуверено на крака, облягайки се на бастуна. — И е решен да те запази само за себе си след дългото си отсъствие.
— Наистина работи упорито — отвърна Александра, благодарна на Бърти, че се бе намесил. С ръст метър и осемдесет и пет, той бе малко по-висок от Тони, имаше пясъчноруса коса и лешникови очи. Въпреки че притежаваше чара на Таунсенд, постоянната болка бе оставила следа върху лицето му. Около устата му се бяха образували бръчки от напрежение, придавайки му мрачно изражение.
— Той искаше Алекс да почака, преди да ни дойде на гости, така де, да дойде заедно с нея — намеси се Тони, обръщайки се към майка си и брат си. — Обещах й, че няма да разваляме удоволствието на Джордан, като му кажем, че Алекс вече ни е навестила и ни е казала как се справя той.
— А как се справя той? — настоя лейди Таунсенд. Чувствайки се неловко от лъжата, Александра с радост прекара следващите десет минути, разказвайки за залавянето и пленничеството на Джордан. Когато най-накрая свърши да отговаря на притеснените въпроси на лейди Таунсенд за здравето на племенника й, Тони се изправи и покани Александра да го придружи на кратка разходка из полята.
— По тези бръчици на челото ти разбирам, че нещо не е наред. Какво има? — попита я той, докато се отправяха към градините.
— Не съм сигурна — призна унило Алекс. — От момента, в който се върнахме в имението, Джордан се промени. Снощи ми каза, че е израснал в Хоторн и че мястото го потиска. Но когато го попитах защо, не пожела да сподели. А вчера Смарт ми разказа много странни неща за родителите на Джордан… — продължи тя, наричайки съпруга си с рожденото му име за пръв път откакто се бе върнал. После попита: — Какви бяха неговите родители? А детството му?
Тони се усмихна, но явно се чувстваше неловко.
— Какво значение има?
— Нямаше да има никакво значение — отчаяно проговори Алекс, — но всеки път, когато задам този въпрос, всички стават напрегнати.
— Кого си питала?
— Ами, Гибънс и Смарт.
— Мили Боже! — Тони смаяно се вгледа в нея. — Гледай Джордан да не научи. Той не одобрява фамилиарно отношение с прислугата. Това не е непозволено — добави, — но не и в моя клон от семейството. Ние имаме само шестима прислужници и е почти невъзможно да се отнасяме с тях като с подчинени.
Тони се наведе, за да откъсне една роза от градината.
— Трябва да зададеш въпросите си на Джордан.
— Той не иска да ми отговори. Преди много време му казах, че предпочитам истината пред баналностите. Снощи, когато го попитах защо не харесва Хоторн, той ми отговори, че се опитва да се научи да изразява мислите и чувствата си, но че не е свикнал да го прави и да не го насилвам — добави с лека усмивка. — Обеща някой ден да отговори на въпроса ми.
— Мили Боже! — пророни удивено Тони, гледайки я втренчено. — Джордан ли каза всичко това? Казал е, че е готов някой ден да си излее душата пред теб? Сигурно много държи на теб.
— Това се превърна в загадка, която трябва да разреша — рече Александра, щом разбра, че Тони не е склонен да й каже нищо повече.
— Защото отново се влюбваш в него?
— Защото съм ужасно, безкрайно любопитна — поправи го Алекс, но когато и това не убеди Антъни, жално въздъхна. — Добре тогава. Страх ме е да се влюбя в непознат човек, а той не бърза да ме допусне до себе си.