— Не — отвърна й, придружавайки я до къщата. — Но мързелувах почти цял ден и сега ще трябва да работя два пъти по-упорито днес и утре, за да си наваксам.
Макар че беше разочарована, Александра каза весело:
— В такъв случай няма да те разсейвам повече със забавни развлечения — поне до вдругиден.
— А за какви развлечения става въпрос? — попита Джордан.
— За пикник.
— Предполагам, че ще успея да намеря време за това.
— Седни, Фокс, ще ти обърна внимание след минута — рече Джордан по-късно същия следобед, без да вдига поглед от писмото, което четеше и което бе пристигнало тази сутрин от един от съдружниците му в Лондон.
Следователят не се обиди от неучтивостта на клиента си. Фокс, който се представяше за един от помощник-управителите в Хоторн, седна пред масивното бюро.
След няколко минути Хоторн хвърли писалката си, облегна се назад и рязко попита:
— Е, какво има?
— Ваша светлост — започна Фокс, — снощи, когато ми дадохте бележката за лорд Антъни, не ми ли казахте, че сте й наредили да не го посещава?
— Така направих.
— И сте сигурен, че тя ви е чула и е разбрала искането ви?
— Напълно.
— Много ясен ли бяхте?
Той раздразнено издиша и се сопна:
— Да.
Лицето на Фокс се изопна от безпокойство и загриженост, но той бързо се съвзе и каза:
— Вчера вашата съпруга отиде до конюшнята и поиска каретата си. Казала е на Олсън, че отива да посети някаква къщурка в имението и следователно нямала нужда от услугите му. Както се съгласихме снощи, когато лорд Антъни мистериозно реши да се върне в Хоторн, Олсън е последвал съпругата ви, без да бъде забелязан, за да може да я предпази, без да я плаши. — Той замълча и продължи многозначително: — След като посетила за кратко един от селяните, съпругата ви е отишла право у лорд Антъни. Предвид случилото се там, смятам тази случка за тревожна и дори подозрителна.
Джордан се намръщи.
— Не мога да разбера защо това ви тревожи — отвърна остро. — Не е изпълнила заповедта ми, което е мой проблем, не ваш. Обаче това не е причина да я подозираме в…
— Съучастничество? — тихо подсказа Фокс. — Може би не, поне все още не. Моят човек, който е наблюдавал къщата на лорд Антъни и се е оглеждал за подозрителни непознати, които биха могли да потърсят братовчед ви, ми каза, че братът на лорд Антъни и майка му са били вътре. Но трябва да ви уведомя, че съпругата ви е прекарала малко време с тях. След около петнайсетина минути лорд Антъни и съпругата ви са излезли заедно и са отишли в градината до къщата, където не биха могли да ги видят. После са провели личен разговор, който Олсън не е успял да чуе, но е изглеждал доста напрегнат, съдейки по израженията и жестовете им. — Фокс се загледа в една точка на стената. — Докато са били в градината, са се прегърнали и са се целунали.
Болка, подозрение и съмнение блеснаха в очите на Джордан, забиха се като горещи стрели в сърцето му, когато си представи Александра в прегръдките на Тони… устата му върху нейната… ръцете му…
— Но това не е продължило дълго — рече Фокс.
Херцогът вдиша дълбоко и затвори очи. Когато проговори, гласът му бе спокоен:
— Жена ми и братовчед ми са роднини. И освен това са приятели. След като не знае, че братовчед ми е заподозрян в опитите за моето убийство — или че нейният живот също може да е в опасност — тя със сигурност е решила, че моята забрана да посети Тони е несправедлива и неоснователна, затова не я е уважила.
— Съпругата ви явно престъпва желанията ви и въпреки това вие не го намирате за ъ-ъ-ъ… подозрително? Или поне странно, ваша светлост?
— Намирам го за вбесяващо, но не и за подозрително — отвърна той саркастично, — освен това не и странно. Жена ми прави каквото си поиска още от дете. Това е много неприятен навик, който смятам да изкореня, но не я превръща в съучастник на убиеца.
Осъзнавайки, че няма смисъл да обсъжда въпроса повече, Фокс кимна учтиво и неохотно се изправи. Понечи да си върви, но леденият глас на работодателя му го спря.
— За в бъдеще, Фокс — нареди строго Джордан, — нареждай на хората си да се обръщат с гръб към нас, когато съм навън с жена си. Предполага се, че трябва да търсят убиец, а не да ни шпионират.
— Да… да ви шпионират — заекна удивено той. Херцогът кимна рязко.
— Вчера, когато се връщахме, забелязах двама от твоите хора в гората. Гледаха съпругата ми, а не търсеха евентуални убийци сред дърветата. Разкарай ги.
— Сигурно има някаква грешка, ваша светлост. Хората ми са добре обучени професионалисти…
— Разкарай ги!